Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Габровско въстание (1810) и Трявна

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Габровско въстание (1810) и Трявна

Габровско въстание (1810) vs. Трявна

Габровското въстание от 1810 г. е масов бунт на българите в Мизия срещу турската власт обхванал Разградско, Русенско, Беленско, Варненско, Плевенско и Централна Стара планина – Търновско, Габровско, Тревненско, Еленско и Балкана до южните му склонове над Казанлък на много места турски власти не се допускат и господството им е отхвърлено от въстаналите българи, улеснени от руското настъпление в Руско-турската война (1806 – 1812) приковало основните турски сили. Тря̀вна (правопис до 1945 г. Трѣвна) е град в област Габрово, Централна Северна България.

Прилики между Габровско въстание (1810) и Трявна

Габровско въстание (1810) и Трявна има 5 общи неща (в Юнионпедия): Плевен, Стара планина, Мизия, Велико Търново, Габрово.

Плевен

Плѐвен е град в Северна България.

Габровско въстание (1810) и Плевен · Плевен и Трявна · Виж повече »

Стара планина

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.

Габровско въстание (1810) и Стара планина · Стара планина и Трявна · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Габровско въстание (1810) и Мизия · Мизия и Трявна · Виж повече »

Велико Търново

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.

Велико Търново и Габровско въстание (1810) · Велико Търново и Трявна · Виж повече »

Габрово

Га̀брово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово.

Габрово и Габровско въстание (1810) · Габрово и Трявна · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Габровско въстание (1810) и Трявна

Габровско въстание (1810) има 29 връзки, докато Трявна има 180. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 2.39% = 5 / (29 + 180).

Препратки

Тази статия показва връзката между Габровско въстание (1810) и Трявна. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: