По-бързо от браузъра!Прилики между Въстание на комитопулите и Преспа (град)
Въстание на комитопулите и Преспа (град) има 12 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Охрид, Арон (комитопул), Роман (цар), Самуил, София, Тесалия, Македония (област), Василий II (Византийска империя), Воден, Велики Преслав, Давид (комитопул).
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Въстание на комитопулите и Първа българска държава · Преспа (град) и Първа българска държава ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Въстание на комитопулите и Охрид · Охрид и Преспа (град) ·
Арон (комитопул)
Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.
Арон (комитопул) и Въстание на комитопулите · Арон (комитопул) и Преспа (град) ·
Роман (цар)
Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г.
Въстание на комитопулите и Роман (цар) · Преспа (град) и Роман (цар) ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Въстание на комитопулите и Самуил · Преспа (град) и Самуил ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Въстание на комитопулите и София · Преспа (град) и София ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Въстание на комитопулите и Тесалия · Преспа (град) и Тесалия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Въстание на комитопулите и Македония (област) · Македония (област) и Преспа (град) ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Василий II (Византийска империя) и Въстание на комитопулите · Василий II (Византийска империя) и Преспа (град) ·
Воден
Во̀ден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, Ѐдеса, до 1923 година Βοδενά, Водена̀, Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 km западно от Солун, главен град на дем Воден.
Воден и Въстание на комитопулите · Воден и Преспа (град) ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Велики Преслав и Въстание на комитопулите · Велики Преслав и Преспа (град) ·
Давид (комитопул)
Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в.
Въстание на комитопулите и Давид (комитопул) · Давид (комитопул) и Преспа (град) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Въстание на комитопулите и Преспа (град) са по-чести
- Какви са приликите между Въстание на комитопулите и Преспа (град)
Сравнение между Въстание на комитопулите и Преспа (град)
Въстание на комитопулите има 43 връзки, докато Преспа (град) има 51. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 12.77% = 12 / (43 + 51).
Препратки
Тази статия показва връзката между Въстание на комитопулите и Преспа (град). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
