По-бързо от браузъра!Прилики между Въстание на комитопулите и Нашествие на Светослав I в България
Въстание на комитопулите и Нашествие на Светослав I в България има 14 общи неща (в Юнионпедия): Киевска Рус, Константинопол, Петър I (България), Стара планина, Самуил, Светослав I, Тракия, Мала Азия, Мизия, Борис II, Варда Склир, Велики Преслав, Дръстър, Йоан I Цимисхий.
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Въстание на комитопулите и Киевска Рус · Киевска Рус и Нашествие на Светослав I в България ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Въстание на комитопулите и Константинопол · Константинопол и Нашествие на Светослав I в България ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Въстание на комитопулите и Петър I (България) · Нашествие на Светослав I в България и Петър I (България) ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Въстание на комитопулите и Стара планина · Нашествие на Светослав I в България и Стара планина ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Въстание на комитопулите и Самуил · Нашествие на Светослав I в България и Самуил ·
Светослав I
Светослав I Игоревич (Свѧтославъ Игоревичь) е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор I (Ингвар).
Въстание на комитопулите и Светослав I · Нашествие на Светослав I в България и Светослав I ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Въстание на комитопулите и Тракия · Нашествие на Светослав I в България и Тракия ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Въстание на комитопулите и Мала Азия · Мала Азия и Нашествие на Светослав I в България ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Въстание на комитопулите и Мизия · Мизия и Нашествие на Светослав I в България ·
Борис II
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Борис II и Въстание на комитопулите · Борис II и Нашествие на Светослав I в България ·
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Варда Склир и Въстание на комитопулите · Варда Склир и Нашествие на Светослав I в България ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Велики Преслав и Въстание на комитопулите · Велики Преслав и Нашествие на Светослав I в България ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Въстание на комитопулите и Дръстър · Дръстър и Нашествие на Светослав I в България ·
Йоан I Цимисхий
#виж Йоан I Цимиски.
Въстание на комитопулите и Йоан I Цимисхий · Йоан I Цимисхий и Нашествие на Светослав I в България ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Въстание на комитопулите и Нашествие на Светослав I в България са по-чести
- Какви са приликите между Въстание на комитопулите и Нашествие на Светослав I в България
Сравнение между Въстание на комитопулите и Нашествие на Светослав I в България
Въстание на комитопулите има 43 връзки, докато Нашествие на Светослав I в България има 46. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 15.73% = 14 / (43 + 46).
Препратки
Тази статия показва връзката между Въстание на комитопулите и Нашествие на Светослав I в България. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
