Прилики между Въстание на Георги Войтех и Преспа (град)
Въстание на Георги Войтех и Преспа (град) има 6 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Петър Делян, Охрид, Самуил, Скопие, Византия.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Въстание на Георги Войтех и Първа българска държава · Преспа (град) и Първа българска държава ·
Петър Делян
Пѐтър Делян е български цар в периода 1040 – 1041 г.
Въстание на Георги Войтех и Петър Делян · Петър Делян и Преспа (град) ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Въстание на Георги Войтех и Охрид · Охрид и Преспа (град) ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Въстание на Георги Войтех и Самуил · Преспа (град) и Самуил ·
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Въстание на Георги Войтех и Скопие · Преспа (град) и Скопие ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Въстание на Георги Войтех · Византия и Преспа (град) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Въстание на Георги Войтех и Преспа (град) са по-чести
- Какви са приликите между Въстание на Георги Войтех и Преспа (град)
Сравнение между Въстание на Георги Войтех и Преспа (град)
Въстание на Георги Войтех има 32 връзки, докато Преспа (град) има 51. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 7.23% = 6 / (32 + 51).
Препратки
Тази статия показва връзката между Въстание на Георги Войтех и Преспа (град). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: