Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Втора българска държава и Цар на българите

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Втора българска държава и Цар на българите

Втора българска държава vs. Цар на българите

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност. Цар на българите, до 1945 година Царь на българитѣ, е титлата на български владетели през Първото, Второто и Третото българско царство.

Прилики между Втора българска държава и Цар на българите

Втора българска държава и Цар на българите има 7 общи неща (в Юнионпедия): Калоян, Калоянова уния, Константинопол, Първа българска държава, София, Инокентий III, Български владетели.

Калоян

Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.

Втора българска държава и Калоян · Калоян и Цар на българите · Виж повече »

Калоянова уния

Калояновата уния е договаряне между папа Инокентий III и българския цар Калоян през 1204 г.

Втора българска държава и Калоянова уния · Калоянова уния и Цар на българите · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Втора българска държава и Константинопол · Константинопол и Цар на българите · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Втора българска държава и Първа българска държава · Първа българска държава и Цар на българите · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Втора българска държава и София · София и Цар на българите · Виж повече »

Инокентий III

Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г.

Втора българска държава и Инокентий III · Инокентий III и Цар на българите · Виж повече »

Български владетели

Няма описание.

Български владетели и Втора българска държава · Български владетели и Цар на българите · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Втора българска държава и Цар на българите

Втора българска държава има 134 връзки, докато Цар на българите има 33. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 4.19% = 7 / (134 + 33).

Препратки

Тази статия показва връзката между Втора българска държава и Цар на българите. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: