Втора българска държава и Сръбско царство

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Втора българска държава и Сръбско царство

Втора българска държава vs. Сръбско царство

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност. Цар Стефан Душан Цар Стефан Урош Сръбско царство (Srpsko carstvo), е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната сръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през XIV век и се разпростира в земи, населени със сърби, българи, гърци, албанци и власи (във и от Велика Влахия).

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Втора българска държава и Първа българска държава · Първа българска държава и Сръбско царство · Виж повече »

Православие

Православното християнство или Източно православие е една от трите деноминации в християнството и трета по численост, след католицизма и протестантството.

Втора българска държава и Православие · Православие и Сръбско царство · Виж повече »

Ниш

Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.

Втора българска държава и Ниш · Ниш и Сръбско царство · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Втора българска държава и Македония (област) · Македония (област) и Сръбско царство · Виж повече »

Мала Азия

Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.

Втора българска държава и Мала Азия · Мала Азия и Сръбско царство · Виж повече »

Иван Александър

Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.

Втора българска държава и Иван Александър · Иван Александър и Сръбско царство · Виж повече »

Иван Стефан

Ива̀н Стѐфан е български цар за 8 месеца (1330 – 1331).

Втора българска държава и Иван Стефан · Иван Стефан и Сръбско царство · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Византия и Втора българска държава · Византия и Сръбско царство · Виж повече »

Венецианска република

Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.

Венецианска република и Втора българска държава · Венецианска република и Сръбско царство · Виж повече »

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Втора българска държава и Европа · Европа и Сръбско царство · Виж повече »

Епир

Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).

Втора българска държава и Епир · Епир и Сръбско царство · Виж повече »