Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Втора българска държава и Списък с български хайдути

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Втора българска държава и Списък с български хайдути

Втора българска държава vs. Списък с български хайдути

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност. Това е непълен списък на български хайдути със сравнително малко биографични данни от много краища на Балканския полуостров, населявани с българи.

Прилики между Втора българска държава и Списък с български хайдути

Втора българска държава и Списък с български хайдути има 13 общи неща (в Юнионпедия): Пловдив, Османска империя, Стара планина, София, Солун, Тракия, Унгария, Чипровци, Мизия, Бяло море, Белград, Велико Търново, Дунав.

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Втора българска държава и Пловдив · Пловдив и Списък с български хайдути · Виж повече »

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Втора българска държава и Османска империя · Османска империя и Списък с български хайдути · Виж повече »

Стара планина

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.

Втора българска държава и Стара планина · Списък с български хайдути и Стара планина · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Втора българска държава и София · София и Списък с български хайдути · Виж повече »

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Втора българска държава и Солун · Солун и Списък с български хайдути · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Втора българска държава и Тракия · Списък с български хайдути и Тракия · Виж повече »

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Втора българска държава и Унгария · Списък с български хайдути и Унгария · Виж повече »

Чипровци

Чипровски балкан Фестивал на Чипровския килим Чѝпровци е град в Северозападна България, в област Монтана на 49 km северозападно от град Берковица.

Втора българска държава и Чипровци · Списък с български хайдути и Чипровци · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Втора българска държава и Мизия · Мизия и Списък с български хайдути · Виж повече »

Бяло море

Бяло море или Егейско море (или Егѣйско море; Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг.

Бяло море и Втора българска държава · Бяло море и Списък с български хайдути · Виж повече »

Белград

Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.

Белград и Втора българска държава · Белград и Списък с български хайдути · Виж повече »

Велико Търново

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.

Велико Търново и Втора българска държава · Велико Търново и Списък с български хайдути · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Втора българска държава и Дунав · Дунав и Списък с български хайдути · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Втора българска държава и Списък с български хайдути

Втора българска държава има 134 връзки, докато Списък с български хайдути има 626. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 1.71% = 13 / (134 + 626).

Препратки

Тази статия показва връзката между Втора българска държава и Списък с български хайдути. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: