Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Втора българска държава и Симеон I

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Втора българска държава и Симеон I

Втора българска държава vs. Симеон I

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност. Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Прилики между Втора българска държава и Симеон I

Втора българска държава и Симеон I има 14 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Адриатическо море, Солун, Тракия, Черно море, Македония (област), Мала Азия, Италия, Иван Рилски, Български владетели, Византия, Дунав, Дарданели.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Втора българска държава и Константинопол · Константинопол и Симеон I · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Втора българска държава и Първа българска държава · Първа българска държава и Симеон I · Виж повече »

Адриатическо море

Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.

Адриатическо море и Втора българска държава · Адриатическо море и Симеон I · Виж повече »

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Втора българска държава и Солун · Симеон I и Солун · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Втора българска държава и Тракия · Симеон I и Тракия · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Втора българска държава и Черно море · Симеон I и Черно море · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Втора българска държава и Македония (област) · Македония (област) и Симеон I · Виж повече »

Мала Азия

Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.

Втора българска държава и Мала Азия · Мала Азия и Симеон I · Виж повече »

Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.

Втора българска държава и Италия · Италия и Симеон I · Виж повече »

Иван Рилски

Св.

Втора българска държава и Иван Рилски · Иван Рилски и Симеон I · Виж повече »

Български владетели

Няма описание.

Български владетели и Втора българска държава · Български владетели и Симеон I · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Византия и Втора българска държава · Византия и Симеон I · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Втора българска държава и Дунав · Дунав и Симеон I · Виж повече »

Дарданели

Карта на Дарданелите Дарданели (Çanakkale Boğazı; Δαρδανελλια), в миналото известен като Хелеспонт, е тесен пролив и воден път от международно значение разположен в Северозападна Турция, който формира част от континенталната граница между Европа и Азия и разделя азиатската от европейската част на Турция.

Втора българска държава и Дарданели · Дарданели и Симеон I · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Втора българска държава и Симеон I

Втора българска държава има 134 връзки, докато Симеон I има 163. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 4.71% = 14 / (134 + 163).

Препратки

Тази статия показва връзката между Втора българска държава и Симеон I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: