Прилики между Втора българска държава и Никита Хониат
Втора българска държава и Никита Хониат има 10 общи неща (в Юнионпедия): Калоян, Пловдив, Никейска империя, Средновековие, Трети кръстоносен поход, Четвърти кръстоносен поход, Мануил I Комнин, Мизия, Исак II Ангел, Византия.
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Втора българска държава и Калоян · Калоян и Никита Хониат ·
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Втора българска държава и Пловдив · Никита Хониат и Пловдив ·
Никейска империя
Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
Втора българска държава и Никейска империя · Никейска империя и Никита Хониат ·
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Втора българска държава и Средновековие · Никита Хониат и Средновековие ·
Трети кръстоносен поход
Третият кръстоносен поход (1189 – 1192) е военна експедиция от края на XII век, в която вземат участие владетелите на трите най-могъщи държави на западното християнство (Англия, Франция и Свещената Римска империя).
Втора българска държава и Трети кръстоносен поход · Никита Хониат и Трети кръстоносен поход ·
Четвърти кръстоносен поход
Четвъртият кръстоносен поход е военна експедиция от 1202 – 1204 година, в която участват главно войски от Венеция, Свещената Римска империя и Френското кралство.
Втора българска държава и Четвърти кръстоносен поход · Никита Хониат и Четвърти кръстоносен поход ·
Мануил I Комнин
Мануил Комнин (Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г.
Втора българска държава и Мануил I Комнин · Мануил I Комнин и Никита Хониат ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Втора българска държава и Мизия · Мизия и Никита Хониат ·
Исак II Ангел
Исак II Ангел (Ισαάκιος Β’ Άγγελος, Isaakios II Angelos; * септември 1156 – † януари 1204) е византийски император от 1185 до 1195 г., когато е детрониран и управлява отново от 1203 до 1204 г.
Втора българска държава и Исак II Ангел · Исак II Ангел и Никита Хониат ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Втора българска държава · Византия и Никита Хониат ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Втора българска държава и Никита Хониат са по-чести
- Какви са приликите между Втора българска държава и Никита Хониат
Сравнение между Втора българска държава и Никита Хониат
Втора българска държава има 134 връзки, докато Никита Хониат има 37. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 5.85% = 10 / (134 + 37).
Препратки
Тази статия показва връзката между Втора българска държава и Никита Хониат. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: