Втора българска държава и Коронация на българския монарх

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Втора българска държава и Коронация на българския монарх

Втора българска държава vs. Коронация на българския монарх

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност. Българските монарси са използвали титлите: канасубиги, хан, княз (княз) и цар (равно на император).

Калоян

Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.

Втора българска държава и Калоян · Калоян и Коронация на българския монарх · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Втора българска държава и Константинопол · Константинопол и Коронация на българския монарх · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Втора българска държава и Първа българска държава · Коронация на българския монарх и Първа българска държава · Виж повече »

Православие

Православното християнство или Източно православие е една от трите деноминации в християнството и трета по численост, след католицизма и протестантството.

Втора българска държава и Православие · Коронация на българския монарх и Православие · Виж повече »

Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)

„Свети Четиридесет мъченици“ е българска православна църква, известен паметник на Търновската художествена школа.

Втора българска държава и Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново) · Коронация на българския монарх и Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново) · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Втора българска държава и София · Коронация на българския монарх и София · Виж повече »

Теодор-Петър

Пѐтър II или Пѐтър IV, също и Калопетър, роден Теодо̀р, е цар на България от 1185 до 1197 г.

Втора българска държава и Теодор-Петър · Коронация на българския монарх и Теодор-Петър · Виж повече »

Инокентий III

Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г.

Втора българска държава и Инокентий III · Инокентий III и Коронация на българския монарх · Виж повече »

Български владетели

Няма описание.

Български владетели и Втора българска държава · Български владетели и Коронация на българския монарх · Виж повече »

Въстание на Асен и Петър

Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи.

Втора българска държава и Въстание на Асен и Петър · Въстание на Асен и Петър и Коронация на българския монарх · Виж повече »

Велико Търново

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.

Велико Търново и Втора българска държава · Велико Търново и Коронация на българския монарх · Виж повече »