Прилики между Война за полското наследство и Луи XV
Война за полското наследство и Луи XV има 24 общи неща (в Юнионпедия): Кралство Прусия, Карл VI, Карлос III, Прагматическа санкция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Австрия, Август III, Андре-Еркюл дьо Фльори, Неаполитанско кралство, Русия, Рейн, Станислав Лешчински, Савойско херцогство, Сицилия, Тоскана, Франц I, Филип V (Испания), Мария Терезия (Свещена Римска империя), Медичи, Испания, Италия, Бурбони, Война за австрийското наследство, Война за испанското наследство.
Кралство Прусия
Кралство Прусия (Königreich Preußen) е немско кралство, просъществувало в периода 1701 – 1918 г.
Война за полското наследство и Кралство Прусия · Кралство Прусия и Луи XV ·
Карл VI
Карл VI (Karl VI.; * 1 октомври 1685, † 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г.
Война за полското наследство и Карл VI · Карл VI и Луи XV ·
Карлос III
Карлос III де Бурбон (Carlos III de Borbón, Carlos III de España) е крал на Испания (1759 – 1788), крал на Неапол (като Карл VII) и Сицилия (като Карл V) от 1735 до 1759 г.
Война за полското наследство и Карлос III · Карлос III и Луи XV ·
Прагматическа санкция
Прагматическата санкция – автентичен вид. Прагматическата санкция е документ на австрийския император Карл VІ Хабсбург от 1713 г., с който той се опитва да осигури престола във Виена за първородната си дъщеря Мария Терезия.
Война за полското наследство и Прагматическа санкция · Луи XV и Прагматическа санкция ·
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, съкратено Обединеното кралство (United Kingdom или UK), Великобритания (Great Britain) или рядко Британия (Britain), е островна държава в Северозападна Европа. Обединеното кралство се състои от четири историко-географски и етнически области, наричани ''съставни страни'': Англия, Уелс, Шотландия – всички на остров Великобритания, и Северна Ирландия – на остров Ирландия. В българския и други езици името Великобритания може да се използва както за острова, така и като по-кратка форма за Обединеното кралство. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната римска провинция Британия. Страната включва и 5100 по-малки острова, които образуват най-големия архипелаг на континента. Част от тях– Ман, Гърнси, Джърси – са коронни владения на Обединеното кралство и на практика са под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови. Страната се мие от Северно море на изток, западните брегове се мият от Атлантическия океан, а проливът Ла Манш (La Manche – „ръкав“), наричан от британците „Английски канал“ (English Channel), отделя Обединеното кралство от континентална Европа. Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в него не е отдалечена на повече от 120 km от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан. Келтските култури, в частност бритите, са едни от най-ранно засвидетелстваните по днешните британски земи. Келтите мигрират на вълни от континентална Европа в периода 1300 - 800 пр. Хр., измествайки неолитното население. През 55 г. пр. Хр. Римската империя нахлува на острова като част от кампанията на Юлий Цезар. С двете нашествия са положени основите на римското управление на острова, но пълното му завземане започва едва през 43 г. сл. Хр. С изключение на Шотландия, римляните управляват провинция Британия до 410 г. След рухването на империята, островите са подложени на нашествия от англо-саксонци и викинги. През 927 г. различните англо-саксонски владения се обединяват в Кралство Англия. Век по-късно – през 1066 г. – норманското нашествие, предвождано от Уилям Завоевателя, поставя почти цяла южна Британия и части от Ирландия под контрола на завоевателите, които привнасят феодализма и свързват английската аристокрация с тази на континентална Европа, което на свой ред дава началото на вековното съперничество между Англия и Франция. Началото на съвременното Обединено кралство е дадено през 1707 г. чрез Съюзния договор, който обединява Англия (включваща Уелс) и Шотландия след векове борби, а Ирландия е присъединена през 1801 г. През 19 век Обединеното кралство става първата индустриализирана държава в света и изгражда огромна световна империя – Британската империя, която до 20-те години на XX век обхваща 25% от земната суша и включва Индия (Британски Радж), Канада, Австралия и голяма част от Африка в различни колонии и владения. Империята е победител в двете световни войни, но въпреки това те отслабват международните ѝ позиции. Надигащият се национализъм в колониите и икономическите трудности в метрополията подкопават устоите на империята, чийто престиж е окончателно сринат от Суецката криза. Последвалата деколонизация води до независимостта на повечето владения и края на Британската империя, но Обединеното кралство запазва видима международна роля като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Страната е парламентарна демокрация в рамките на конституционна монархия. Парламентът на Обединеното кралство държи законодателната власт, а кралят има предимно церемониални функции, но все пак играе важна културна и дипломатическа роля като символ на британската държавност. Столицата Лондон е един от най-големите градове в Европа и един от двата водещи световни финансови центъра, редом с Ню Йорк в САЩ. Други големи градове са Манчестър, Лийдс, Бирмингам и Глазгоу, както и Единбург, Кардиф и Белфаст – столици съответно на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Обединеното кралство има шестата най-голяма икономика в света по номинален брутен вътрешен продукт, възлизащ на $3,1 трилиона към 2022 година. БВП се формира главно от сектора на услугите (82%), включително един от най-големите финансови сектори в света; Обединеното кралство се отличава и с третия по стойност технологичен сектор в света ($1 трилион) след САЩ и Китай. Страната има и значително глобално културно, технологично и политическо влияние и членува в НАТО, Г7, Съвета на Европа, Петте очи и ОИСР. Много от бившите владения членуват и във водената от Великобритания Общност на нациите.
Война за полското наследство и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия · Луи XV и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия ·
Австрия
А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.
Австрия и Война за полското наследство · Австрия и Луи XV ·
Август III
Август III (ФридрихАвгуст II) (August III, August III Sas, Augustas III, Аўгуст Саксонскі; * 17 октомври 1696, Дрезден, Курфюрство Саксония; † 5 октомври 1763, Дрезден, Курфюрство Саксония) е крал на Полша и велик княз на Литва (1733 – 1763), както и курфюрст на Саксония (1733 – 1763).
Август III и Война за полското наследство · Август III и Луи XV ·
Андре-Еркюл дьо Фльори
Андре-Еркюл дьо Фльори (André-Hercule de Fleury) е френски архиепископ и кардинал, а от 1726 до 1743 г.
Андре-Еркюл дьо Фльори и Война за полското наследство · Андре-Еркюл дьо Фльори и Луи XV ·
Неаполитанско кралство
Неаполитанско кралство (Неаполско кралство, Кралство Неапол, Regno di Napoli, Regnum Neapolitanum, Reino de Nápoles) е историческа държава, съществувала на територията на днешна Италия в периода от 1282 до 1816 г.
Война за полското наследство и Неаполитанско кралство · Луи XV и Неаполитанско кралство ·
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Война за полското наследство и Русия · Луи XV и Русия ·
Рейн
Рейн (Rhein,; Rhin) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s.
Война за полското наследство и Рейн · Луи XV и Рейн ·
Станислав Лешчински
Станислав Лешчински (Stanisław Leszczyński; Stanislovas Leščinskis; Станіслаў Ляшчынскі; Stanislas Leszczyński) е крал на Полша и велик княз на Литва в периода (1704 – 1709, 1733 – 1736), както и херцог на Лотарингия в периода (1737 – 1766).
Война за полското наследство и Станислав Лешчински · Луи XV и Станислав Лешчински ·
Савойско херцогство
Савойското херцогство (Ducatus Sabaudiae; Ducato di Savoia; Duché de Savoie) е създадено през 1416 г.
Война за полското наследство и Савойско херцогство · Луи XV и Савойско херцогство ·
Сицилия
Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.
Война за полското наследство и Сицилия · Луи XV и Сицилия ·
Тоскана
Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.
Война за полското наследство и Тоскана · Луи XV и Тоскана ·
Франц I
Франц Стефан Лотарингски (François Etienne, Франсоа Етиен, Franz Stephan von Lothringen, Франц Щефан; * 8 декември 1708; † 18 август 1765) е херцог на Лотарингия и Бар (1729 – 1737) под името Франциск III (Франсоа III Етиен), велик херцог на Тоскана (1737 – 1765) като Франческо II и от 1745 г.
Война за полското наследство и Франц I · Луи XV и Франц I ·
Филип V (Испания)
Филип V Бурбон или Филип д'Анжу (Philippe d’Anjou; * 19 декември 1683; † 9 юли 1746) е френски принц и испански крал (1700 – 1724, 1724 – 1746), първият представител на Бурбонската династия в Испания.
Война за полското наследство и Филип V (Испания) · Луи XV и Филип V (Испания) ·
Мария Терезия (Свещена Римска империя)
#пренасочване Мария Терезия.
Война за полското наследство и Мария Терезия (Свещена Римска империя) · Луи XV и Мария Терезия (Свещена Римска империя) ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Война за полското наследство и Медичи · Луи XV и Медичи ·
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан. С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави. Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. правят икономиката на страната 13-а в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.
Война за полското наследство и Испания · Испания и Луи XV ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Война за полското наследство и Италия · Италия и Луи XV ·
Бурбони
Бурбоните са династия, управлявала Франция, Испания и Южна Италия.
Бурбони и Война за полското наследство · Бурбони и Луи XV ·
Война за австрийското наследство
Война за австрийското наследство (War of the Austrian succession, Guerre de Succession d’Autriche, Österreichischer Erbfolgekrieg) се нарича един от най-големите европейски конфликти през ХVIII век, продължил от 1740 до 1748 г.
Война за австрийското наследство и Война за полското наследство · Война за австрийското наследство и Луи XV ·
Война за испанското наследство
Войната за испанското наследство (guerra de sucesión española; на английски език: War of the Spanish Succession) е продължителна (1701 – 1714 г.) и кръвопролитна война в Западна Европа, предизвикана от липсата на законен наследник на бездетния испански крал Карлос II.
Война за испанското наследство и Война за полското наследство · Война за испанското наследство и Луи XV ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Война за полското наследство и Луи XV са по-чести
- Какви са приликите между Война за полското наследство и Луи XV
Сравнение между Война за полското наследство и Луи XV
Война за полското наследство има 47 връзки, докато Луи XV има 160. Тъй като те са по-чести 24, индекса Jaccard е 11.59% = 24 / (47 + 160).
Препратки
Тази статия показва връзката между Война за полското наследство и Луи XV. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: