Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Военноукрепително дело в българските земи и Ужгород

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Военноукрепително дело в българските земи и Ужгород

Военноукрепително дело в българските земи vs. Ужгород

Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността. Ужгород или Унгвар (до 10 септември 1919 г. и от 1938 до 1945 г. официално на немски и унгарски Ungvár, варианти Hungvar, Ongvar, Hung Vára, 1919 – 1938 официално на чешки и словашки Užhorod, от 1945 официално на руски Ужгород, от август 1991 г. официално на украински Ужгород, неофициално от 20 век на: полски Użhorod, на румънски Ujgorod/Ujhorod) е град в Украйна, разположен на река Уж (Ung, Hung, Ong).

Прилики между Военноукрепително дело в българските земи и Ужгород

Военноукрепително дело в българските земи и Ужгород има 12 общи неща (в Юнионпедия): Карпати, Ковин, Първа българска държава, Онгъл, Словакия, Слон (крепост), Трансилвания, Украйна, Унгария, Хърватия, Молдова, 10 век.

Карпати

Саваe Днестърf Прут Сателитна снимка на Карпатите. Карпатите (Карпати; Karpaty; Karpaty; Kárpátok; Carpaţi; Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.

Военноукрепително дело в българските земи и Карпати · Карпати и Ужгород · Виж повече »

Ковин

Ковин (Ковин или Kovin) е град в Сърбия, Автономна област Войводина, Южнобанатски окръг, административен център на община Ковин.

Военноукрепително дело в българските земи и Ковин · Ковин и Ужгород · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Военноукрепително дело в българските земи и Първа българска държава · Първа българска държава и Ужгород · Виж повече »

Онгъл

Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите прабългари след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век.

Военноукрепително дело в българските земи и Онгъл · Онгъл и Ужгород · Виж повече »

Словакия

Словакия (Slovensko), официално име Словашка република (Slovenská republika) е република в Централна Европа.

Военноукрепително дело в българските земи и Словакия · Словакия и Ужгород · Виж повече »

Слон (крепост)

с. Слон при българската средновековна граница в Карпатите в 12 – 14 век Слон (Slon) – е средновековната българска крепост при днешното едноименно село с 2461 жители (2002) в окръг Прахово в Румъния, част от община Черашу (Cerașu).

Военноукрепително дело в българските земи и Слон (крепост) · Слон (крепост) и Ужгород · Виж повече »

Трансилвания

Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.

Военноукрепително дело в българските земи и Трансилвания · Трансилвания и Ужгород · Виж повече »

Украйна

Украйна (Україна) е държава в Източна Европа.

Военноукрепително дело в българските земи и Украйна · Ужгород и Украйна · Виж повече »

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Военноукрепително дело в българските земи и Унгария · Ужгород и Унгария · Виж повече »

Хърватия

Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.

Военноукрепително дело в българските земи и Хърватия · Ужгород и Хърватия · Виж повече »

Молдова

Република Молдова (Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна.

Военноукрепително дело в българските земи и Молдова · Молдова и Ужгород · Виж повече »

10 век

10 век започва на 1 януари 901 г.

10 век и Военноукрепително дело в българските земи · 10 век и Ужгород · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Военноукрепително дело в българските земи и Ужгород

Военноукрепително дело в българските земи има 145 връзки, докато Ужгород има 92. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 5.06% = 12 / (145 + 92).

Препратки

Тази статия показва връзката между Военноукрепително дело в българските земи и Ужгород. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: