Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Военноукрепително дело в българските земи и Дунавски лимес

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Военноукрепително дело в българските земи и Дунавски лимес

Военноукрепително дело в българските земи vs. Дунавски лимес

Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността. Под Дунавски лимес (на, лимес, означаващо граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята.

Прилики между Военноукрепително дело в българските земи и Дунавски лимес

Военноукрепително дело в българските земи и Дунавски лимес има 8 общи неща (в Юнионпедия): Словакия, Тутракан, Унгария, Черна вода (град), Юстиниан I, Мизия, България, Дунав.

Словакия

Словакия (Slovensko), официално име Словашка република (Slovenská republika) е република в Централна Европа.

Военноукрепително дело в българските земи и Словакия · Дунавски лимес и Словакия · Виж повече »

Тутракан

Ту̀тракан е град в област Силистра, Североизточна България.

Военноукрепително дело в българските земи и Тутракан · Дунавски лимес и Тутракан · Виж повече »

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Военноукрепително дело в българските земи и Унгария · Дунавски лимес и Унгария · Виж повече »

Черна вода (град)

Черна вода (Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.

Военноукрепително дело в българските земи и Черна вода (град) · Дунавски лимес и Черна вода (град) · Виж повече »

Юстиниан I

Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.

Военноукрепително дело в българските земи и Юстиниан I · Дунавски лимес и Юстиниан I · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Военноукрепително дело в българските земи и Мизия · Дунавски лимес и Мизия · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Военноукрепително дело в българските земи · България и Дунавски лимес · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Военноукрепително дело в българските земи и Дунав · Дунав и Дунавски лимес · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Военноукрепително дело в българските земи и Дунавски лимес

Военноукрепително дело в българските земи има 145 връзки, докато Дунавски лимес има 54. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 4.02% = 8 / (145 + 54).

Препратки

Тази статия показва връзката между Военноукрепително дело в българските земи и Дунавски лимес. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: