Прилики между Военноукрепително дело в българските земи и Втора българска държава
Военноукрепително дело в българските земи и Втора българска държава има 17 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Адриатическо море, Стрез, Стара планина, Средновековна българска армия, Тракия, Унгария, Черно море, Македония (област), Мизия, Иванко, Българските земи под османско владичество, България, Бяло море, Браничево, Видинско царство, Дунав.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Военноукрепително дело в българските земи и Първа българска държава · Втора българска държава и Първа българска държава ·
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Адриатическо море и Военноукрепително дело в българските земи · Адриатическо море и Втора българска държава ·
Стрез
Стрез (Стрѣзь) е български благородник, севастократор в периода 1211 – 1214 г.
Военноукрепително дело в българските земи и Стрез · Втора българска държава и Стрез ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Военноукрепително дело в българските земи и Стара планина · Втора българска държава и Стара планина ·
Средновековна българска армия
Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство.
Военноукрепително дело в българските земи и Средновековна българска армия · Втора българска държава и Средновековна българска армия ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Военноукрепително дело в българските земи и Тракия · Втора българска държава и Тракия ·
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Военноукрепително дело в българските земи и Унгария · Втора българска държава и Унгария ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Военноукрепително дело в българските земи и Черно море · Втора българска държава и Черно море ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Военноукрепително дело в българските земи и Македония (област) · Втора българска държава и Македония (област) ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Военноукрепително дело в българските земи и Мизия · Втора българска държава и Мизия ·
Иванко
Ива̀нко е български болярин, родственик на Асеневци.
Военноукрепително дело в българските земи и Иванко · Втора българска държава и Иванко ·
Българските земи под османско владичество
Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.
Българските земи под османско владичество и Военноукрепително дело в българските земи · Българските земи под османско владичество и Втора българска държава ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Военноукрепително дело в българските земи · България и Втора българска държава ·
Бяло море
Бяло море или Егейско море (или Егѣйско море; Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг.
Бяло море и Военноукрепително дело в българските земи · Бяло море и Втора българска държава ·
Браничево
Браничево е средновековен български град.
Браничево и Военноукрепително дело в българските земи · Браничево и Втора българска държава ·
Видинско царство
Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през 14 век.
Видинско царство и Военноукрепително дело в българските земи · Видинско царство и Втора българска държава ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Военноукрепително дело в българските земи и Дунав · Втора българска държава и Дунав ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Военноукрепително дело в българските земи и Втора българска държава са по-чести
- Какви са приликите между Военноукрепително дело в българските земи и Втора българска държава
Сравнение между Военноукрепително дело в българските земи и Втора българска държава
Военноукрепително дело в българските земи има 145 връзки, докато Втора българска държава има 134. Тъй като те са по-чести 17, индекса Jaccard е 6.09% = 17 / (145 + 134).
Препратки
Тази статия показва връзката между Военноукрепително дело в българските земи и Втора българска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: