Прилики между Военна история на България и Военноукрепително дело в българските земи
Военна история на България и Военноукрепително дело в българските земи има 6 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Средновековна българска флота, Средновековна българска армия, Българска армия, България, Втора българска държава.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Военна история на България и Първа българска държава · Военноукрепително дело в българските земи и Първа българска държава ·
Средновековна българска флота
Кораб изобразен на фреска в средновековната Боянска църква в София За по-голямата част от Средновековието няма сведения България да поддържа военноморски сили.
Военна история на България и Средновековна българска флота · Военноукрепително дело в българските земи и Средновековна българска флота ·
Средновековна българска армия
Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство.
Военна история на България и Средновековна българска армия · Военноукрепително дело в българските земи и Средновековна българска армия ·
Българска армия
Българска армия или българска войска е името, с което традиционно са известни въоръжените сили на Княжество България (1878 – 1908), Царство България (1908 – 1947), Народна република България (1946 – 1990) и Република България (след 1991).
Българска армия и Военна история на България · Българска армия и Военноукрепително дело в българските земи ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Военна история на България · България и Военноукрепително дело в българските земи ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
Военна история на България и Втора българска държава · Военноукрепително дело в българските земи и Втора българска държава ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Военна история на България и Военноукрепително дело в българските земи са по-чести
- Какви са приликите между Военна история на България и Военноукрепително дело в българските земи
Сравнение между Военна история на България и Военноукрепително дело в българските земи
Военна история на България има 12 връзки, докато Военноукрепително дело в българските земи има 145. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 3.82% = 6 / (12 + 145).
Препратки
Тази статия показва връзката между Военна история на България и Военноукрепително дело в българските земи. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: