Владимир Расате и Стари Рас

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Владимир Расате и Стари Рас

Владимир Расате vs. Стари Рас

Владимѝр Раса̀те е княз на България от 889 до 893 г. Стари Рас, или само Рас, е средновековен град-крепост в Сърбия.

Константин VII Багренородни

Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г.

Владимир Расате и Константин VII Багренородни · Константин VII Багренородни и Стари Рас · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Владимир Расате и Първа българска държава · Първа българска държава и Стари Рас · Виж повече »

Западни български земи и Сърбия

„Западни български земи и Сърбия“ е исторически и етнографски труд от Гаврил Занетов.

Владимир Расате и Западни български земи и Сърбия · Западни български земи и Сърбия и Стари Рас · Виж повече »

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Борис I и Владимир Расате · Борис I и Стари Рас · Виж повече »

Достиника

Достиника (Достиника), наричано също Достиник или Дестиникон е исторически град на Балканския полуостров.

Владимир Расате и Достиника · Достиника и Стари Рас · Виж повече »