Прилики между Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер има 14 общи неща (в Юнионпедия): Кур (град), Пфалцграфство Тюбинген, Андреас фон Гунделфинген, Реция, Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн, Хуго II фон Монфор-Брегенц, Хайнрих III фон Берг-Шелклинген, Хайнрих фон Папенхайм (маршал), Швабия, Швейцарски исторически лексикон, Баден-Вюртемберг, Вюрцбург, Графство Брегенц, Елизабет фон Брегенц.
Кур (град)
Хур или Кур (на стандартен немски Chur, на немски се произнася; Coire, Коар, Coira, Койра, на романш Cuira, Куойра, на швейцарски немски, Хуур) е град в Швейцария, столица на кантон Граубюнден и административен център на едноименната община Кур в окръг Плесур.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Кур (град) · Кур (град) и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Пфалцграфство Тюбинген
Пфалцграфството Тюбинген (Pfalzgrafschaft Tübingen) е пфалцграфство през Средновековието в Тюбинген.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Пфалцграфство Тюбинген · Пфалцграфство Тюбинген и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Андреас фон Гунделфинген
Андреас фон Гунделфинген-Хеленщайн (Andreas von Gundelfingen-Hellenstein; † 14 декември 1313, Вюрцбург) е епископ на Вюрцбург (1303 – 1313).
Андреас фон Гунделфинген и Вилхелм I фон Монфор-Брегенц · Андреас фон Гунделфинген и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Реция
Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети. Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия. Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1 век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия. Успешният военен поход през 15 г. пр.н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1 век. Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в Северна Италия, Южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis. За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2 век, столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4 век Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум. Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г., а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2 век, както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3 век. През 6 век тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите. Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Реция · Реция и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн
УлрихII фон Гунделфинген-Хеленщайн (Ulrich II von Gundelfingen-Hellenstein; † 30 април 1280) е благородник от Гунделфинген, господар на Хеленщайн над Хайденхайм ан дер Бренц и фогт на Ешенбрун в Бавария.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн · Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Хуго II фон Монфор-Брегенц
Хуго II фон Монфор-Брегенц (Hugo II, Graf von Montfort-Bregenz; * ок. 1195; † 11 август 1260) е граф на Монфор-Брегенц (1234 – 1260).
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Хуго II фон Монфор-Брегенц · Хуго II фон Монфор-Брегенц и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Хайнрих III фон Берг-Шелклинген
ХайнрихIII фон Берг-Шелклинген (Heinrich III von Berg-Schelklingen; † ок. 1241) от швабския графски род фон Берг е граф на Берг-Шелклинген и маркграф на Бургау в Херцогство Швабия.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Хайнрих III фон Берг-Шелклинген · Хайнрих III фон Берг-Шелклинген и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Хайнрих фон Папенхайм (маршал)
Хайнрихфон Папенхайм (Heinrich von Pappenheim; † сл. 1264) е имперски наследствен маршал на Папенхайм в Бавария.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Хайнрих фон Папенхайм (маршал) · Хайнрих фон Папенхайм (маршал) и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Швабия
окръг Швабия. Карта на населените места в Швабия през 1572 г. Швабия (Schwaben или Schwabenland) е историческа и етнографска област в границите на Германия.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Швабия · Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер и Швабия ·
Швейцарски исторически лексикон
мини Томове от Швейцарския исторически лексикон Швейцарският исторически лексикон (Historische Lexikon der Schweiz; Dictionnaire historique de la Suisse; Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Швейцарски исторически лексикон · Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер и Швейцарски исторически лексикон ·
Баден-Вюртемберг
Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия.
Баден-Вюртемберг и Вилхелм I фон Монфор-Брегенц · Баден-Вюртемберг и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Вюрцбург
Вюрцбург (Würzburg) е град в Централна Германия, център на регион Долна Франкония в провинция Бавария.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Вюрцбург · Вюрцбург и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Графство Брегенц
Графство Брегенц (Grafschaft Bregenz) е графство през Средновековието от 1043 до 1160 г.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Графство Брегенц · Графство Брегенц и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Елизабет фон Брегенц
Елизабет фон Брегенц (Elisabeth von Bregenz, * 1152, † сл. 1 април 1216) е графиня от Брегенц и чрез женитба пфалцграфиня на Тюбинген.
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Елизабет фон Брегенц · Елизабет фон Брегенц и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер са по-чести
- Какви са приликите между Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер
Сравнение между Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер
Вилхелм I фон Монфор-Брегенц има 32 връзки, докато Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер има 33. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 21.54% = 14 / (32 + 33).
Препратки
Тази статия показва връзката между Вилхелм I фон Монфор-Брегенц и Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: