Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг и Рудолф VII фон Монфор

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг и Рудолф VII фон Монфор

Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг vs. Рудолф VII фон Монфор

Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг (Wilhelm IV (V) von Montfort-Tettnang; † сл. 20 юни 1439) е граф на Монфор-Тетнанг в Баден-Вюртемберг. Рудолф VII фон Монфор (Rudolf VII Graf von Montfort; † 7 декември 1445/25 февруари 1446) е граф на Монфор в Баден-Вюртемберг.

Пфалцграфство Тюбинген

Пфалцграфството Тюбинген (Pfalzgrafschaft Tübingen) е пфалцграфство през Средновековието в Тюбинген.

Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг и Пфалцграфство Тюбинген · Пфалцграфство Тюбинген и Рудолф VII фон Монфор · Виж повече »

Албрехт III фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц

Албрехт III (IV) фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц (Albrecht III (IV) von Werdenberg-Heiligenberg-Bludenz; * пр. 1367 в Блунденс и Шеленберг; † 1420 вероятно в Блуденц) от странична линия на род Верденберги от фамилията на графовете на Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц е последният граф на Блуденц.

Албрехт III фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц и Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг · Албрехт III фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц и Рудолф VII фон Монфор · Виж повече »

Реция

Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети. Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия. Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1 век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия. Успешният военен поход през 15 г. пр.н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1 век. Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в Северна Италия, Южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis. За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2 век, столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4 век Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум. Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г., а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2 век, както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3 век. През 6 век тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите. Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.

Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг и Реция · Реция и Рудолф VII фон Монфор · Виж повече »

Улрих IV фон Монфор-Тетнанг

УлрихIV фон Монфор-Тетнанг (Ulrich IV Graf von Montfort-Tettnang; † 29 октомври 1495) е граф на Монфор-Тетнанг, господар на Зумерау.

Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг и Улрих IV фон Монфор-Тетнанг · Рудолф VII фон Монфор и Улрих IV фон Монфор-Тетнанг · Виж повече »

Хуго XIII (XI) фон Монфор-Ротенфелс-Арген-Васербург

Хуго XIII (XI) фон Монфор-Ротенфелс-Арген-Васербург (Hugo XIII/XI Graf von Montfort-Rothenfels-Argen-Wasserburg; † ок. 16 октомври 1491) e граф на Монфор-Ротенфелс-Арген-Васербург в Баден-Вюртемберг.

Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг и Хуго XIII (XI) фон Монфор-Ротенфелс-Арген-Васербург · Рудолф VII фон Монфор и Хуго XIII (XI) фон Монфор-Ротенфелс-Арген-Васербург · Виж повече »

Швабия

окръг Швабия. Карта на населените места в Швабия през 1572 г. Швабия (Schwaben или Schwabenland) е историческа и етнографска област в границите на Германия.

Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг и Швабия · Рудолф VII фон Монфор и Швабия · Виж повече »

Швейцарски исторически лексикон

мини Томове от Швейцарския исторически лексикон Швейцарският исторически лексикон (Historische Lexikon der Schweiz; Dictionnaire historique de la Suisse; Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.

Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг и Швейцарски исторически лексикон · Рудолф VII фон Монфор и Швейцарски исторически лексикон · Виж повече »

Баден-Вюртемберг

Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия.

Баден-Вюртемберг и Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг · Баден-Вюртемберг и Рудолф VII фон Монфор · Виж повече »

Верденберги

Герб на Верденбергите Верденбергите (Werdenberg) са графове на Графство Верденберг, наречени на замъка Верденберг в днешната комуна Грабс в кантон Санкт Гален.

Верденберги и Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг · Верденберги и Рудолф VII фон Монфор · Виж повече »