Византийско владичество над българските земи и Втора българска държава

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийско владичество над българските земи и Втора българска държава

Византийско владичество над българските земи vs. Втора българска държава

Византийско владичество 1018 – 1185 Византийско владичество 1018 – 1185 Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.''Българите в техните исторически, етнографически и политически граници'', http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11. карта 11) Византийско владичество е термин, използван в българската историография, с който се означава почти двувековното владение от Византия на българските земи. Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Византийско владичество над българските земи и Константинопол · Втора българска държава и Константинопол · Виж повече »

Петър IV

#виж Теодор-Петър.

Византийско владичество над българските земи и Петър IV · Втора българска държава и Петър IV · Виж повече »

Асеневци

313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.

Асеневци и Византийско владичество над българските земи · Асеневци и Втора българска държава · Виж повече »

Алексий Врана

Алѐксий Вра̀на (на гръцки: Ἀλέξιος Βρανᾶς) е византийски благородник и военачалник от края на 12 век.

Алексий Врана и Византийско владичество над българските земи · Алексий Врана и Втора българска държава · Виж повече »

Ниш

Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.

Византийско владичество над българските земи и Ниш · Втора българска държава и Ниш · Виж повече »

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Византийско владичество над българските земи и Солун · Втора българска държава и Солун · Виж повече »

Теодор-Петър

Пѐтър II или Пѐтър IV, също и Калопетър, роден Теодо̀р, е цар на България от 1185 до 1197 г.

Византийско владичество над българските земи и Теодор-Петър · Втора българска държава и Теодор-Петър · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Византийско владичество над българските земи и Мизия · Втора българска държава и Мизия · Виж повече »

Иван Асен I

Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.

Византийско владичество над българските земи и Иван Асен I · Втора българска държава и Иван Асен I · Виж повече »

Български владетели

Няма описание.

Български владетели и Византийско владичество над българските земи · Български владетели и Втора българска държава · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Византийско владичество над българските земи · България и Втора българска държава · Виж повече »

Белград

Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.

Белград и Византийско владичество над българските земи · Белград и Втора българска държава · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Византийско владичество над българските земи и Византия · Византия и Втора българска държава · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Византийско владичество над българските земи и Дунав · Втора българска държава и Дунав · Виж повече »

Драч

Драч(Durrësi, Дуръс,Dyrrhachium, Дирахиум, Durazzo, Дурацо, Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е град в Албания, административен център на едноименните област и окръг.

Византийско владичество над българските земи и Драч · Втора българска държава и Драч · Виж повече »