Прилики между Византийско-селджукски конфликти и Кръстоносен поход
Византийско-селджукски конфликти и Кръстоносен поход има 11 общи неща (в Юнионпедия): Клермонски събор, Първа българска държава, Първи кръстоносен поход, Алексий I Комнин, Роман IV Диоген, Сирия, Урбан II, Мала Азия, Мануил I Комнин, Източно-западна схизма, Европа.
Клермонски събор
Клермонският събор е църковен събор на западната (католическа църква), свикан от папа Урбан II във френския град Клермон (сега Клермон-Феран), проведен през ноември 1095 г.
Византийско-селджукски конфликти и Клермонски събор · Клермонски събор и Кръстоносен поход ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Византийско-селджукски конфликти и Първа българска държава · Кръстоносен поход и Първа българска държава ·
Първи кръстоносен поход
Първият кръстоносен поход (1096 – 1099) е първият от поредица военни експедиции, подкрепяни и понякога инициирани от Римокатолическата църква през Средновековието.
Византийско-селджукски конфликти и Първи кръстоносен поход · Кръстоносен поход и Първи кръстоносен поход ·
Алексий I Комнин
Алексий I Комнин (Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г.
Алексий I Комнин и Византийско-селджукски конфликти · Алексий I Комнин и Кръстоносен поход ·
Роман IV Диоген
Роман IV Диоген (Ρωμανός Δ΄ Διογένης) е византийски император от 1068 до 1071 г.
Византийско-селджукски конфликти и Роман IV Диоген · Кръстоносен поход и Роман IV Диоген ·
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
Византийско-селджукски конфликти и Сирия · Кръстоносен поход и Сирия ·
Урбан II
Папа Урбан II е римски папа в периода от 12 март 1088 г.
Византийско-селджукски конфликти и Урбан II · Кръстоносен поход и Урбан II ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Византийско-селджукски конфликти и Мала Азия · Кръстоносен поход и Мала Азия ·
Мануил I Комнин
Мануил Комнин (Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г.
Византийско-селджукски конфликти и Мануил I Комнин · Кръстоносен поход и Мануил I Комнин ·
Източно-западна схизма
Източно-западната схизма (разкол), позната и като Великата схизма (този термин по-късно се използва за Папската схизма), е институционно-политическо и духовно разделение на християнската църква на два основни дяла – римокатолицизъм и източно православие.
Византийско-селджукски конфликти и Източно-западна схизма · Източно-западна схизма и Кръстоносен поход ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Византийско-селджукски конфликти и Европа · Европа и Кръстоносен поход ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Византийско-селджукски конфликти и Кръстоносен поход са по-чести
- Какви са приликите между Византийско-селджукски конфликти и Кръстоносен поход
Сравнение между Византийско-селджукски конфликти и Кръстоносен поход
Византийско-селджукски конфликти има 52 връзки, докато Кръстоносен поход има 224. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 3.99% = 11 / (52 + 224).
Препратки
Тази статия показва връзката между Византийско-селджукски конфликти и Кръстоносен поход. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: