Прилики между Византийско-български договор (716) и Тервел
Византийско-български договор (716) и Тервел има 9 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Обсада на Константинопол (717 – 718), Аспарух, Теодосий III Адрамит, Цезар (титла), Юстиниан II, Загоре, Битка при Анхиало (708), Византийска империя.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Византийско-български договор (716) и Първа българска държава · Първа българска държава и Тервел ·
Обсада на Константинопол (717 – 718)
Обсадата на Константинопол през 718 г. се отнася до обсадата на Константинопол – столицата на Византия – в рамките на мащабен поход, част от арабско-ислямските завоевания.
Византийско-български договор (716) и Обсада на Константинопол (717 – 718) · Обсада на Константинопол (717 – 718) и Тервел ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Византийско-български договор (716) · Аспарух и Тервел ·
Теодосий III Адрамит
Теодосий III Адрамит (Θεοδόσιος Γ΄) е византийски император (715 – 717).
Византийско-български договор (716) и Теодосий III Адрамит · Теодосий III Адрамит и Тервел ·
Цезар (титла)
Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.
Византийско-български договор (716) и Цезар (титла) · Тервел и Цезар (титла) ·
Юстиниан II
Юстиниан II (Ιουστινιανός Β΄) е византийски император в периода 685 – 695 г.
Византийско-български договор (716) и Юстиниан II · Тервел и Юстиниан II ·
Загоре
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения – на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, намираща се на територията на днешна България.
Византийско-български договор (716) и Загоре · Загоре и Тервел ·
Битка при Анхиало (708)
Битката при Анхиало се състои през 708 г.
Битка при Анхиало (708) и Византийско-български договор (716) · Битка при Анхиало (708) и Тервел ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Византийска империя и Византийско-български договор (716) · Византийска империя и Тервел ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Византийско-български договор (716) и Тервел са по-чести
- Какви са приликите между Византийско-български договор (716) и Тервел
Сравнение между Византийско-български договор (716) и Тервел
Византийско-български договор (716) има 29 връзки, докато Тервел има 75. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 8.65% = 9 / (29 + 75).
Препратки
Тази статия показва връзката между Византийско-български договор (716) и Тервел. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: