Прилики между Византийска империя и Прабългари
Византийска империя и Прабългари има 20 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Панония, Армения, Равенски екзархат, Стара планина, София, Солун, Турция, Тракия, Тесалия, Черно море, Македония (област), Италия, Ираклий, Илирия, Зенон (Византийска империя), Дунав, Дунавска България, Европа.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Византийска империя и Константинопол · Константинопол и Прабългари ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Византийска империя и Първа българска държава · Прабългари и Първа българска държава ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Византийска империя и Панония · Панония и Прабългари ·
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Армения и Византийска империя · Армения и Прабългари ·
Равенски екзархат
Византийската базилика „Сан Витале“ в Равена Мозаична украса в базиликата „Сан Витале“ Равенският екзархат е византийска провинция, намираща се на Апенинския полуостров (Североизточна Италия) със столица Равена, укрепен град, представящ защита срещу настъплението на варварите.
Византийска империя и Равенски екзархат · Прабългари и Равенски екзархат ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Византийска империя и Стара планина · Прабългари и Стара планина ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Византийска империя и София · Прабългари и София ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Византийска империя и Солун · Прабългари и Солун ·
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Византийска империя и Турция · Прабългари и Турция ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Византийска империя и Тракия · Прабългари и Тракия ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Византийска империя и Тесалия · Прабългари и Тесалия ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Византийска империя и Черно море · Прабългари и Черно море ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Византийска империя и Македония (област) · Македония (област) и Прабългари ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Византийска империя и Италия · Италия и Прабългари ·
Ираклий
Флавий Ираклий Август (Flavius Heraclius Augustus; Ηράκλειος, Hērakleios; * 575 г.; † 11 февруари 641 г.) е източноримски император, управлявал в периода 5 октомври 610 – 11 февруари 641 г.
Византийска империя и Ираклий · Ираклий и Прабългари ·
Илирия
Илирия (Ἰλλυρία; Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите.
Византийска империя и Илирия · Илирия и Прабългари ·
Зенон (Византийска империя)
Флавий Зенон (Flavius Zeno; Ζήνων) е един от най-видните ранни източноримски императори.
Византийска империя и Зенон (Византийска империя) · Зенон (Византийска империя) и Прабългари ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Византийска империя и Дунав · Дунав и Прабългари ·
Дунавска България
#виж Първа българска държава.
Византийска империя и Дунавска България · Дунавска България и Прабългари ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Византийска империя и Прабългари са по-чести
- Какви са приликите между Византийска империя и Прабългари
Сравнение между Византийска империя и Прабългари
Византийска империя има 298 връзки, докато Прабългари има 183. Тъй като те са по-чести 20, индекса Jaccard е 4.16% = 20 / (298 + 183).
Препратки
Тази статия показва връзката между Византийска империя и Прабългари. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: