Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Византийска империя и Михаил III (Византия)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийска империя и Михаил III (Византия)

Византийска империя vs. Михаил III (Византия)

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г. Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.

Прилики между Византийска империя и Михаил III (Византия)

Византийска империя и Михаил III (Византия) има 13 общи неща (в Юнионпедия): Крит, Константин-Кирил Философ, Константинопол, Първа българска държава, Пелопонес, Никифор II Фока, Сицилия, Сирия, Тема (Византия), Македонска династия, Мала Азия, Методий, Император на Византия.

Крит

Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.

Византийска империя и Крит · Крит и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.

Византийска империя и Константин-Кирил Философ · Константин-Кирил Философ и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Византийска империя и Константинопол · Константинопол и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Византийска империя и Първа българска държава · Михаил III (Византия) и Първа българска държава · Виж повече »

Пелопонес

Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.

Византийска империя и Пелопонес · Михаил III (Византия) и Пелопонес · Виж повече »

Никифор II Фока

Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.

Византийска империя и Никифор II Фока · Михаил III (Византия) и Никифор II Фока · Виж повече »

Сицилия

Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.

Византийска империя и Сицилия · Михаил III (Византия) и Сицилия · Виж повече »

Сирия

Сирия (سوريا‎) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.

Византийска империя и Сирия · Михаил III (Византия) и Сирия · Виж повече »

Тема (Византия)

Първите теми след смъртта на Ираклий и загубата на Светите земи с Божи гроб – 650 г. Византийските теми през 950 г. Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия Темата (буквално „това, което е положено в основата“) е основна военно-административна област на Източната Римска империя.

Византийска империя и Тема (Византия) · Михаил III (Византия) и Тема (Византия) · Виж повече »

Македонска династия

Македонска династия е византийска династия, управлявала Византия от 867 година до 1056 г., когато настъпва и културният Византийски ренесанс.

Византийска империя и Македонска династия · Македонска династия и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Мала Азия

Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.

Византийска империя и Мала Азия · Мала Азия и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Методий

Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.

Византийска империя и Методий · Методий и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Император на Византия

Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.

Византийска империя и Император на Византия · Император на Византия и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Византийска империя и Михаил III (Византия)

Византийска империя има 298 връзки, докато Михаил III (Византия) има 63. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 3.60% = 13 / (298 + 63).

Препратки

Тази статия показва връзката между Византийска империя и Михаил III (Византия). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: