Прилики между Византийска империя и Кръстоносен поход
Византийска империя и Кръстоносен поход има 32 общи неща (в Юнионпедия): Кипър, Константинопол, Първа българска държава, Първи кръстоносен поход, Палестина, Ориент, Азия, Алексий I Комнин, Никифор II Фока, Сърбия, Средиземно море, Средновековие, Свети земи, Сирия, София, Северна България, Тунис, Тимур, Урбан II, Янош Хуняди, Мала Азия, Испания, Италия, Инокентий III, Западна Европа, Владислав III Ягело, Венеция, Дунав, Далмация, Европа, ..., Египет, Латинска империя. Разширете индекс (2 Повече ▼) »
Кипър
#пренасочване Република Кипър.
Византийска империя и Кипър · Кипър и Кръстоносен поход ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Византийска империя и Константинопол · Константинопол и Кръстоносен поход ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Византийска империя и Първа българска държава · Кръстоносен поход и Първа българска държава ·
Първи кръстоносен поход
Първият кръстоносен поход (1096 – 1099) е първият от поредица военни експедиции, подкрепяни и понякога инициирани от Римокатолическата църква през Средновековието.
Византийска империя и Първи кръстоносен поход · Кръстоносен поход и Първи кръстоносен поход ·
Палестина
План на ООН за подялба на Палестина между евреи и араби, 1947 г. Палестина (Palæstina; فلسطين – „Филастин“) е името на регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море.
Византийска империя и Палестина · Кръстоносен поход и Палестина ·
Ориент
Ориент е географско понятие, с което се означават страните на изток от Европа, главно в Близкия Изток или на изток и югоизток от Средиземноморието.
Византийска империя и Ориент · Кръстоносен поход и Ориент ·
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Азия и Византийска империя · Азия и Кръстоносен поход ·
Алексий I Комнин
Алексий I Комнин (Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г.
Алексий I Комнин и Византийска империя · Алексий I Комнин и Кръстоносен поход ·
Никифор II Фока
Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.
Византийска империя и Никифор II Фока · Кръстоносен поход и Никифор II Фока ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Византийска империя и Сърбия · Кръстоносен поход и Сърбия ·
Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.
Византийска империя и Средиземно море · Кръстоносен поход и Средиземно море ·
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Византийска империя и Средновековие · Кръстоносен поход и Средновековие ·
Свети земи
Светите земи (ארץ הקודש, Éreẓ haQodeš; Terra Sancta; Άγιοι Τόποι, Agioi Topoi; الأرض المقدسة, al-Arḍu l-Muqaddasa) са историко-географска област в Близкия Изток, обхващаща приблизително териториите между Средиземно море и река Йордан.
Византийска империя и Свети земи · Кръстоносен поход и Свети земи ·
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
Византийска империя и Сирия · Кръстоносен поход и Сирия ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Византийска империя и София · Кръстоносен поход и София ·
Северна България
Северна България Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.
Византийска империя и Северна България · Кръстоносен поход и Северна България ·
Тунис
Тунис е държава в Северна Африка, населена предимно от араби.
Византийска империя и Тунис · Кръстоносен поход и Тунис ·
Тимур
Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور – Teymūr, означаващо желязо; 8 април 1336 – между 17 и 19 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия.
Византийска империя и Тимур · Кръстоносен поход и Тимур ·
Урбан II
Папа Урбан II е римски папа в периода от 12 март 1088 г.
Византийска империя и Урбан II · Кръстоносен поход и Урбан II ·
Янош Хуняди
Йоан Корвин или Янош Хуняди (Ioannes Corvinus, Ioanis de Huniad, Hunyadi János., Сибињанин Јанко, Sibinjanin Janko; Јован Хуњади, Jovan Hunjadi, Janko Hunjadi, Ioan de Hunedoara; Iancu de Hunedoara.), още Янош Хунияди, Ян Хунияди, Йоан Хунияд, бан Янко, Сибинян Янко и Янкула войвода, е трансилвански войвода, виден висш унгарски държавник и пълководец, Рицар на Ордена на Дракона, основан от император Сигизмунд, играл първостепенна роля в Централна Европа през 15 век при възпиране на османското нашествие.
Византийска империя и Янош Хуняди · Кръстоносен поход и Янош Хуняди ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Византийска империя и Мала Азия · Кръстоносен поход и Мала Азия ·
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан. С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави. Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. правят икономиката на страната 13-а в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.
Византийска империя и Испания · Испания и Кръстоносен поход ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Византийска империя и Италия · Италия и Кръстоносен поход ·
Инокентий III
Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г.
Византийска империя и Инокентий III · Инокентий III и Кръстоносен поход ·
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Византийска империя и Западна Европа · Западна Европа и Кръстоносен поход ·
Владислав III Ягело
#виж Владислав III.
Византийска империя и Владислав III Ягело · Владислав III Ягело и Кръстоносен поход ·
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Венеция и Византийска империя · Венеция и Кръстоносен поход ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Византийска империя и Дунав · Дунав и Кръстоносен поход ·
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Византийска империя и Далмация · Далмация и Кръстоносен поход ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Византийска империя и Европа · Европа и Кръстоносен поход ·
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Византийска империя и Египет · Египет и Кръстоносен поход ·
Латинска империя
Латинската империя (Empire latin de Constantinople; Λατινική Αυτοκρατορία της Κωνσταντινούπολης; Ρωμανία; Imperium Romaniae) е феодална държава, създадена вследствие на Четвърти кръстоносен поход, която съществува в периода 1204 – 1261 година на част от територията на Византия.
Византийска империя и Латинска империя · Кръстоносен поход и Латинска империя ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Византийска империя и Кръстоносен поход са по-чести
- Какви са приликите между Византийска империя и Кръстоносен поход
Сравнение между Византийска империя и Кръстоносен поход
Византийска империя има 298 връзки, докато Кръстоносен поход има 224. Тъй като те са по-чести 32, индекса Jaccard е 6.13% = 32 / (298 + 224).
Препратки
Тази статия показва връзката между Византийска империя и Кръстоносен поход. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: