Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Византийска империя и Военноукрепително дело в българските земи

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийска империя и Военноукрепително дело в българските земи

Византийска империя vs. Военноукрепително дело в българските земи

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г. Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността.

Прилики между Византийска империя и Военноукрепително дело в българските земи

Византийска империя и Военноукрепително дело в българските земи има 13 общи неща (в Юнионпедия): Карпати, Първа българска държава, Стара планина, Тракия, Тракия (римска провинция), Черно море, Юстиниан I, Македония (област), Македония (провинция), Западна Европа, Втора българска държава, Дунав, Дунавска България.

Карпати

Саваe Днестърf Прут Сателитна снимка на Карпатите. Карпатите (Карпати; Karpaty; Karpaty; Kárpátok; Carpaţi; Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.

Византийска империя и Карпати · Военноукрепително дело в българските земи и Карпати · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Византийска империя и Първа българска държава · Военноукрепително дело в българските земи и Първа българска държава · Виж повече »

Стара планина

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.

Византийска империя и Стара планина · Военноукрепително дело в българските земи и Стара планина · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Византийска империя и Тракия · Военноукрепително дело в българските земи и Тракия · Виж повече »

Тракия (римска провинция)

Тракия (Provincia Thracia; ἐπαρχία Θρᾳκῶν) е провинция на Римската империя, сформирана през 46 г.

Византийска империя и Тракия (римска провинция) · Военноукрепително дело в българските земи и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Византийска империя и Черно море · Военноукрепително дело в българските земи и Черно море · Виж повече »

Юстиниан I

Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.

Византийска империя и Юстиниан I · Военноукрепително дело в българските земи и Юстиниан I · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Византийска империя и Македония (област) · Военноукрепително дело в българските земи и Македония (област) · Виж повече »

Македония (провинция)

Македония (Macedonia; Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров.

Византийска империя и Македония (провинция) · Военноукрепително дело в българските земи и Македония (провинция) · Виж повече »

Западна Европа

Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.

Византийска империя и Западна Европа · Военноукрепително дело в българските земи и Западна Европа · Виж повече »

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

Византийска империя и Втора българска държава · Военноукрепително дело в българските земи и Втора българска държава · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Византийска империя и Дунав · Военноукрепително дело в българските земи и Дунав · Виж повече »

Дунавска България

#виж Първа българска държава.

Византийска империя и Дунавска България · Военноукрепително дело в българските земи и Дунавска България · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Византийска империя и Военноукрепително дело в българските земи

Византийска империя има 298 връзки, докато Военноукрепително дело в българските земи има 145. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 2.93% = 13 / (298 + 145).

Препратки

Тази статия показва връзката между Византийска империя и Военноукрепително дело в българските земи. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: