По-бързо от браузъра!Прилики между Византийска империя и Византийско-османски войни
Византийска империя и Византийско-османски войни има 17 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Превземане на Константинопол (1261), Палеолози, Пелопонес, Никея, Никейска империя, Тюркски народи, Тимур, Четвърти кръстоносен поход, Мурад II, Мала Азия, Мехмед II, Балкани, Европа, Епирско деспотство, Латинска империя.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Византийска империя и Константинопол · Византийско-османски войни и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Византийска империя и Първа българска държава · Византийско-османски войни и Първа българска държава ·
Превземане на Константинопол (1261)
Превземането на Константинопол на 25 юли 1261 година бележи възстановяването на Византийската империя чрез отвоюването (реокупирането) на нейната столица от Латинската империя.
Византийска империя и Превземане на Константинопол (1261) · Византийско-османски войни и Превземане на Константинопол (1261) ·
Палеолози
Палеолозите са източноримска династия, управлявала Византия от 1261 до 1453 година.
Византийска империя и Палеолози · Византийско-османски войни и Палеолози ·
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Византийска империя и Пелопонес · Византийско-османски войни и Пелопонес ·
Никея
Никея (Νίκαια) е античен и средновековен град в Мала Азия, чийто наследник е съвременният град Изник, Турция.
Византийска империя и Никея · Византийско-османски войни и Никея ·
Никейска империя
Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
Византийска империя и Никейска империя · Византийско-османски войни и Никейска империя ·
Тюркски народи
Тюркските народи са северно и централноевразийски народи, които говорят езици, принадлежащи към тюркското езиково семейство, и които имат (в различни степени) определени общи културни и исторически черти.
Византийска империя и Тюркски народи · Византийско-османски войни и Тюркски народи ·
Тимур
Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور – Teymūr, означаващо желязо; 8 април 1336 – между 17 и 19 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия.
Византийска империя и Тимур · Византийско-османски войни и Тимур ·
Четвърти кръстоносен поход
Четвъртият кръстоносен поход е военна експедиция от 1202 – 1204 година, в която участват главно войски от Венеция, Свещената Римска империя и Френското кралство.
Византийска империя и Четвърти кръстоносен поход · Византийско-османски войни и Четвърти кръстоносен поход ·
Мурад II
Мурад II (مراد ثاني – Murâd-ı sânî, İkinci Murat; 16 юни 1404 – 3 февруари 1451) е шестият султан на Османската империя.
Византийска империя и Мурад II · Византийско-османски войни и Мурад II ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Византийска империя и Мала Азия · Византийско-османски войни и Мала Азия ·
Мехмед II
Мехмед II (محمد الفاتح, II.) е 7-ият султан на Османската империя, управлявал през периодите август 1444 – септември 1446 година и 3 февруари 1451 – 3 май 1481 година.
Византийска империя и Мехмед II · Византийско-османски войни и Мехмед II ·
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Балкани и Византийска империя · Балкани и Византийско-османски войни ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Византийска империя и Европа · Византийско-османски войни и Европа ·
Епирско деспотство
Епирското деспотство е историческа държава, образувана към 1205 г.
Византийска империя и Епирско деспотство · Византийско-османски войни и Епирско деспотство ·
Латинска империя
Латинската империя (Empire latin de Constantinople; Λατινική Αυτοκρατορία της Κωνσταντινούπολης; Ρωμανία; Imperium Romaniae) е феодална държава, създадена вследствие на Четвърти кръстоносен поход, която съществува в периода 1204 – 1261 година на част от територията на Византия.
Византийска империя и Латинска империя · Византийско-османски войни и Латинска империя ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Византийска империя и Византийско-османски войни са по-чести
- Какви са приликите между Византийска империя и Византийско-османски войни
Сравнение между Византийска империя и Византийско-османски войни
Византийска империя има 298 връзки, докато Византийско-османски войни има 53. Тъй като те са по-чести 17, индекса Jaccard е 4.84% = 17 / (298 + 53).
Препратки
Тази статия показва връзката между Византийска империя и Византийско-османски войни. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
