Виери де Медичи и Салвестро де Медичи

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Виери де Медичи и Салвестро де Медичи

Виери де Медичи vs. Салвестро де Медичи

Виèри ди Кàмбио де Мèдичи (* 1323, Флоренция, Флорентинска република; † 13 или 14 септември 1395, пак так) е флорентински банкер, един от първите значими представители на семейство Медичи. Салвèстро ди Аламàно де Мèдичи (Salvestro di Alamanno de’ Medici; * 1331 ?, Флоренция, Флорентинска република; † 1388, пак там) от фамилията Медичи е флорентински политик, който е първият в семейството, по това време принадлежащо към местната средна аристокрация, който заема важни длъжности в града, като тези на гонфалониер на правосъдието и приор.

Албици

Герб на Албици Палацо Албици във Флоренция Албици (Albizi, Albizzi, Àlbizzi, Albizzo) е древна италианска благордническа фамилия, която е спомената за пръв път в документ през 1199 г. През 13 и 14 век фамилията е начело на Гвелфите и има високи служби в Република Флоренция. Пиеро дели Албици († 1378) е вожд на Гвелфите и е екзекутиран. През 1382 г. фамилията чрез изгонването на диктатора Салвестро Медичи отново е на върха на управлението на града. През 1393 г. Масо дели Албици е избран за гонфалониер и до смъртта му 1417 г. е почти господар на Флоренция. До 1433 г. фамилията управлява Флоренция. Риналдо дели Албици (1370 – 1442) е победен и изгонен 1433 г. от Козимо де Медичи. През 1508 г. Джовани дели Албици (1479 –1527) се жени за Джиневра, дъщеря на Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи, става чичо на Лоренцино де Медичи, който през 1537 г. убива управителя на града Алесандро де Медичи. Франческо Албици (1593 – 1684) е италиански юрист, дипломат и католически кардинал. San_paolino,_cappela_albizi,_monumento_a_gerolamo_albizi_03_2.jpg|Герб на Албици Ghirlandaio-Giovanna_Tornabuoni_cropped.jpg|Джована дегли Албици, портрет от Доменико Гирландайо (1488).

Албици и Виери де Медичи · Албици и Салвестро де Медичи · Виж повече »

Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)

Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (Cattedrale di Santa Maria del Fiore, Duomo di Firenze) е катедралата и най-голямата църква на Флоренция, Италия.

Виери де Медичи и Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) · Салвестро де Медичи и Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) · Виж повече »

Флоренция

Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.

Виери де Медичи и Флоренция · Салвестро де Медичи и Флоренция · Виж повече »

Чомпи

#пренасочване Чомпи (въстание).

Виери де Медичи и Чомпи · Салвестро де Медичи и Чомпи · Виж повече »

Медичи

Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.

Виери де Медичи и Медичи · Медичи и Салвестро де Медичи · Виж повече »

Джовани ди Бичи де Медичи

Джовàни ди Бѝчи де Мèдичи (Giovanni di Bicci de' Medici; * 18 февруари 1360, Флоренция, Флорентинска република; † 20 февруари 1429, пак там) е първият виден член на централния клон на фамилията Медичи.

Виери де Медичи и Джовани ди Бичи де Медичи · Джовани ди Бичи де Медичи и Салвестро де Медичи · Виж повече »