Прилики между Видин (област) и Първа българска държава
Видин (област) и Първа българска държава има 16 общи неща (в Юнионпедия): Аварски хаганат, Румъния, Сърбия, Стара планина, Самуил, София, Тракия, Тервел, Унгария, Мизия, Искър, Българи, Балкански полуостров, Втора българска държава, Дунав, Европа.
Аварски хаганат
Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.
Аварски хаганат и Видин (област) · Аварски хаганат и Първа българска държава ·
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Видин (област) и Румъния · Първа българска държава и Румъния ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Видин (област) и Сърбия · Първа българска държава и Сърбия ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Видин (област) и Стара планина · Първа българска държава и Стара планина ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Видин (област) и Самуил · Първа българска държава и Самуил ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Видин (област) и София · Първа българска държава и София ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Видин (област) и Тракия · Първа българска държава и Тракия ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Видин (област) и Тервел · Първа българска държава и Тервел ·
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Видин (област) и Унгария · Първа българска държава и Унгария ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Видин (област) и Мизия · Мизия и Първа българска държава ·
Искър
Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България Река Искър при с. Герман Река Искър в района на град Мездра Искър (в античността) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен.
Видин (област) и Искър · Искър и Първа българска държава ·
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
Българи и Видин (област) · Българи и Първа българска държава ·
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Балкански полуостров и Видин (област) · Балкански полуостров и Първа българска държава ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
Видин (област) и Втора българска държава · Втора българска държава и Първа българска държава ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Видин (област) и Дунав · Дунав и Първа българска държава ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Видин (област) и Европа · Европа и Първа българска държава ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Видин (област) и Първа българска държава са по-чести
- Какви са приликите между Видин (област) и Първа българска държава
Сравнение между Видин (област) и Първа българска държава
Видин (област) има 291 връзки, докато Първа българска държава има 154. Тъй като те са по-чести 16, индекса Jaccard е 3.60% = 16 / (291 + 154).
Препратки
Тази статия показва връзката между Видин (област) и Първа българска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: