Виа Диагоналис и Монтана

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Виа Диагоналис и Монтана

Виа Диагоналис vs. Монтана

Късната античност Виа Милитарис (Via militaris) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и, обединявайки се с Виа Игнация, стига до Константинопол. Монта̀на е областен град в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана.

Костинброд

Костинброд е град в Западна България, Софийска област, в близост до градовете София, Божурище и Сливница.

Виа Диагоналис и Костинброд · Костинброд и Монтана · Виж повече »

Пирот

Центърът на Пирот с хотел „Пирот“ Централният площад на Пирот с Народната библиотека и Галерията (дясно) Пиротската гимназия Общинската управа в Пирот Пазарът в Пирот Пирот (Pirot) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг.

Виа Диагоналис и Пирот · Монтана и Пирот · Виж повече »

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Виа Диагоналис и Пловдив · Монтана и Пловдив · Виж повече »

Петрохански проход

Петроханският проход Петроханското водохранилище Пощенската станция на Петрохан, първата половина на 20 век. Пѐтрохански проход (Гински проход, Берковски проход, Клисурски проход) е планински проход – седловина, в централната част на Западна Стара планина, между планината Козница на изток и Берковска планина на западГоляма енциклопедия България, том 9, Българска академия на науките, Информационен център "Българска енциклопедия, Книгаиздателска къща „Труд“, София, 2012, с.

Виа Диагоналис и Петрохански проход · Монтана и Петрохански проход · Виж повече »

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Виа Диагоналис и Османска империя · Монтана и Османска империя · Виж повече »

Арчар

Арча̀р е село в Северозападна България, област Видин, Община Димово.

Арчар и Виа Диагоналис · Арчар и Монтана · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Виа Диагоналис и София · Монтана и София · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Виа Диагоналис и Мизия · Мизия и Монтана · Виж повече »

Варна

Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.

Варна и Виа Диагоналис · Варна и Монтана · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Виа Диагоналис и Дунав · Дунав и Монтана · Виж повече »