Прилики между Виа Диагоналис и Горна Мизия
Виа Диагоналис и Горна Мизия има 12 общи неща (в Юнионпедия): Костолац, Арчар, Ниш, Сингидунум, Скопие, Чуприя, Мизия, Бела паланка, Белград, Вътрешна Дакия, Виминациум, Дунав.
Костолац
ТЕЦ „Костолац“ Костолац е градче в Източна Сърбия, Браничевски окръг, разположено срещу Дунавац, край устието на река Млава, на ръкава Мали Дунав.
Виа Диагоналис и Костолац · Горна Мизия и Костолац ·
Арчар
Арча̀р е село в Северозападна България, област Видин, Община Димово.
Арчар и Виа Диагоналис · Арчар и Горна Мизия ·
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Виа Диагоналис и Ниш · Горна Мизия и Ниш ·
Сингидунум
Сингидунум (лат. Singidunum) е римски град, съществувал на мястото на Белград.
Виа Диагоналис и Сингидунум · Горна Мизия и Сингидунум ·
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Виа Диагоналис и Скопие · Горна Мизия и Скопие ·
Чуприя
Чуприя (Ћуприја или Ćuprija), в българската историография познат като Кюприя, също Равно или Равна (старобългарско наименование Равън) е град в Поморавски окръг, Сърбия, разположен в историко-географската област на Поморавието.
Виа Диагоналис и Чуприя · Горна Мизия и Чуприя ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Виа Диагоналис и Мизия · Горна Мизия и Мизия ·
Бела паланка
Бела паланка (Bela Palanka) е град в Сърбия, разположен в окръг Пирот.
Бела паланка и Виа Диагоналис · Бела паланка и Горна Мизия ·
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Белград и Виа Диагоналис · Белград и Горна Мизия ·
Вътрешна Дакия
Вътрешна Дакия или Дакия Медитеранея (Dacia Mediterranea; Επαρχία Δακίας Μεσογείου, Eparchia Dakias Mesogeiou) е римска провинция, образувана в 285 г.
Виа Диагоналис и Вътрешна Дакия · Вътрешна Дакия и Горна Мизия ·
Виминациум
Виминациум Виминациум Балканският полуостров 582 – 612 г. Виминациум (лат.: Viminacium) е античен важен граничен град на римската провинция Мизия, впоследствие Горна Мизия, който става през 68/69 г.
Виа Диагоналис и Виминациум · Виминациум и Горна Мизия ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Виа Диагоналис и Горна Мизия са по-чести
- Какви са приликите между Виа Диагоналис и Горна Мизия
Сравнение между Виа Диагоналис и Горна Мизия
Виа Диагоналис има 168 връзки, докато Горна Мизия има 57. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 5.33% = 12 / (168 + 57).
Препратки
Тази статия показва връзката между Виа Диагоналис и Горна Мизия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: