Прилики между Вестготи и Списък на римските императори
Вестготи и Списък на римските императори има 23 общи неща (в Юнионпедия): Клавдий II, Констант, Константинопол, Констанций II, Панония, Аркадий, Рим, Римска империя, София, Тракия, Теодосий I, Флавий Хонорий, Марк Аврелий, Максимиан, Мизия, Италия, Илирия, Валент (Римска империя), Грациан, Галия, Диоклециан, Деций, Евгений (узурпатор).
Клавдий II
#виж Клавдий II Готски.
Вестготи и Клавдий II · Клавдий II и Списък на римските императори ·
Констант
Флавий Юлий Констант (Flavius Julius Constans) е римски император (333 – 350), трети син на император Константин I Велики и Фауста.
Вестготи и Констант · Констант и Списък на римските императори ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Вестготи и Константинопол · Константинопол и Списък на римските императори ·
Констанций II
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337 – 361 година.
Вестготи и Констанций II · Констанций II и Списък на римските императори ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Вестготи и Панония · Панония и Списък на римските императори ·
Аркадий
Флавий Аркадий (Flavius Arcadius; * 377/378; † 1 май 408 г.) е император на източната половина на Римската империя от 395 до 408 година.
Аркадий и Вестготи · Аркадий и Списък на римските императори ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Вестготи и Рим · Рим и Списък на римските императори ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Вестготи и Римска империя · Римска империя и Списък на римските императори ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Вестготи и София · София и Списък на римските императори ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Вестготи и Тракия · Списък на римските императори и Тракия ·
Теодосий I
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.
Вестготи и Теодосий I · Списък на римските императори и Теодосий I ·
Флавий Хонорий
#виж Хонорий (император).
Вестготи и Флавий Хонорий · Списък на римските императори и Флавий Хонорий ·
Марк Аврелий
Марк Аврелий Антонин (Marcus Aurelius Antoninus) е римски император и философ.
Вестготи и Марк Аврелий · Марк Аврелий и Списък на римските императори ·
Максимиан
Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г.
Вестготи и Максимиан · Максимиан и Списък на римските императори ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Вестготи и Мизия · Мизия и Списък на римските императори ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Вестготи и Италия · Италия и Списък на римските императори ·
Илирия
Илирия (Ἰλλυρία; Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите.
Вестготи и Илирия · Илирия и Списък на римските императори ·
Валент (Римска империя)
Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година.
Валент (Римска империя) и Вестготи · Валент (Римска империя) и Списък на римските императори ·
Грациан
Флавий Грациан (Flavius Gratianus) е римски император, управлявал като император на Западната римска империя в периода 375 – 383 г.
Вестготи и Грациан · Грациан и Списък на римските императори ·
Галия
Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн.
Вестготи и Галия · Галия и Списък на римските императори ·
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Вестготи и Диоклециан · Диоклециан и Списък на римските императори ·
Деций
#виж Деций Траян.
Вестготи и Деций · Деций и Списък на римските императори ·
Евгений (узурпатор)
Евгений е римски узурпатор в римската провинция Сирия, по времето на тетрархията.
Вестготи и Евгений (узурпатор) · Евгений (узурпатор) и Списък на римските императори ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Вестготи и Списък на римските императори са по-чести
- Какви са приликите между Вестготи и Списък на римските императори
Сравнение между Вестготи и Списък на римските императори
Вестготи има 124 връзки, докато Списък на римските императори има 441. Тъй като те са по-чести 23, индекса Jaccard е 4.07% = 23 / (124 + 441).
Препратки
Тази статия показва връзката между Вестготи и Списък на римските императори. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: