Прилики между Вестготи и Готска война (376-382)
Вестготи и Готска война (376-382) има 15 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Панония, Амиан Марцелин, Римска империя, Стара планина, Теодосий I, Фритигерн, Мизия, Илирия, Балкански полуостров, Битка при Адрианопол (378), Валент (Римска империя), Грациан, Дунав, Дакия.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Вестготи и Константинопол · Готска война (376-382) и Константинопол ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Вестготи и Панония · Готска война (376-382) и Панония ·
Амиан Марцелин
Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus) е римски историк, автор на исторически труд, обхващащ периода 353 – 378.
Амиан Марцелин и Вестготи · Амиан Марцелин и Готска война (376-382) ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Вестготи и Римска империя · Готска война (376-382) и Римска империя ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Вестготи и Стара планина · Готска война (376-382) и Стара планина ·
Теодосий I
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.
Вестготи и Теодосий I · Готска война (376-382) и Теодосий I ·
Фритигерн
Фритигерн (Fritigern, Fritigernus, Frithugarnis; * първата половина на 4 век, † ок. 382) е тервингски (вестготски) съдия и военачалник.
Вестготи и Фритигерн · Готска война (376-382) и Фритигерн ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Вестготи и Мизия · Готска война (376-382) и Мизия ·
Илирия
Илирия (Ἰλλυρία; Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите.
Вестготи и Илирия · Готска война (376-382) и Илирия ·
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Балкански полуостров и Вестготи · Балкански полуостров и Готска война (376-382) ·
Битка при Адрианопол (378)
Битката при Адрианопол на 9 август 378 г.
Битка при Адрианопол (378) и Вестготи · Битка при Адрианопол (378) и Готска война (376-382) ·
Валент (Римска империя)
Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година.
Валент (Римска империя) и Вестготи · Валент (Римска империя) и Готска война (376-382) ·
Грациан
Флавий Грациан (Flavius Gratianus) е римски император, управлявал като император на Западната римска империя в периода 375 – 383 г.
Вестготи и Грациан · Готска война (376-382) и Грациан ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Вестготи и Дунав · Готска война (376-382) и Дунав ·
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Вестготи и Готска война (376-382) са по-чести
- Какви са приликите между Вестготи и Готска война (376-382)
Сравнение между Вестготи и Готска война (376-382)
Вестготи има 124 връзки, докато Готска война (376-382) има 35. Тъй като те са по-чести 15, индекса Jaccard е 9.43% = 15 / (124 + 35).
Препратки
Тази статия показва връзката между Вестготи и Готска война (376-382). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: