Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Великоморавия и Старобългарска литература

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Великоморавия и Старобългарска литература

Великоморавия vs. Старобългарска литература

Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа. Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.

Прилики между Великоморавия и Старобългарска литература

Великоморавия и Старобългарска литература има 8 общи неща (в Юнионпедия): Константин-Кирил Философ, Първа българска държава, Панония, Азбука, Михаил III (Византия), Моравия, Европа, Латински език.

Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.

Великоморавия и Константин-Кирил Философ · Константин-Кирил Философ и Старобългарска литература · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Великоморавия и Първа българска държава · Първа българска държава и Старобългарска литература · Виж повече »

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Великоморавия и Панония · Панония и Старобългарска литература · Виж повече »

Азбука

250px А̀збука е цялостен стандартизиран набор от букви – основни писмени знаци, всеки от които приблизително представя отделна фонема от даден говорим език, съществуваща сега или съществувала в миналото.

Азбука и Великоморавия · Азбука и Старобългарска литература · Виж повече »

Михаил III (Византия)

Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.

Великоморавия и Михаил III (Византия) · Михаил III (Византия) и Старобългарска литература · Виж повече »

Моравия

Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.

Великоморавия и Моравия · Моравия и Старобългарска литература · Виж повече »

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Великоморавия и Европа · Европа и Старобългарска литература · Виж повече »

Латински език

Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.

Великоморавия и Латински език · Латински език и Старобългарска литература · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Великоморавия и Старобългарска литература

Великоморавия има 64 връзки, докато Старобългарска литература има 49. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 7.08% = 8 / (64 + 49).

Препратки

Тази статия показва връзката между Великоморавия и Старобългарска литература. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: