Прилики между Велики Преслав и Преспа (град)
Велики Преслав и Преспа (град) има 6 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Плиска, Петър Делян, Роман (цар), Самуил, Борис I.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Велики Преслав и Първа българска държава · Преспа (град) и Първа българска държава ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Велики Преслав и Плиска · Плиска и Преспа (град) ·
Петър Делян
Пѐтър Делян е български цар в периода 1040 – 1041 г.
Велики Преслав и Петър Делян · Петър Делян и Преспа (град) ·
Роман (цар)
Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г.
Велики Преслав и Роман (цар) · Преспа (град) и Роман (цар) ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Велики Преслав и Самуил · Преспа (град) и Самуил ·
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Велики Преслав и Преспа (град) са по-чести
- Какви са приликите между Велики Преслав и Преспа (град)
Сравнение между Велики Преслав и Преспа (град)
Велики Преслав има 103 връзки, докато Преспа (град) има 51. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 3.90% = 6 / (103 + 51).
Препратки
Тази статия показва връзката между Велики Преслав и Преспа (град). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: