Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Велика Морава и Поморавие

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Велика Морава и Поморавие

Велика Морава vs. Поморавие

Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав. Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.

Прилики между Велика Морава и Поморавие

Велика Морава и Поморавие има 30 общи неща (в Юнионпедия): Кръсте Мисирков, Косово, Първа българска държава, Призрен, Анастас Иширков, Ниш, Нишава, Стефан Младенов, Сръбска Морава, Средновековие, Сава (река), Тимошко, Тимок, Шумадия, Шопи, Южна Морава, Македония (област), Метохия, Западна Морава, Българска Морава, България, Браничево, БАН, Беньо Цонев, Втора българска държава, Вардар, Войводина, Гаврил Занетов, Дунав, Динарски планини.

Кръсте Мисирков

Императорския Санктпетербургски университет. Мисирков в Одеса, преди 1905 г. „Посвещението на Гаврил Занетов“, 1907 година Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков (Крсте Петков Мисирков; Cresto Misircov) е български филолог и публицист.

Велика Морава и Кръсте Мисирков · Кръсте Мисирков и Поморавие · Виж повече »

Косово

Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.

Велика Морава и Косово · Косово и Поморавие · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Велика Морава и Първа българска държава · Поморавие и Първа българска държава · Виж повече »

Призрен

Призрен (Prizren; Prizreni) е град в Косово.

Велика Морава и Призрен · Поморавие и Призрен · Виж повече »

Анастас Иширков

Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките.

Анастас Иширков и Велика Морава · Анастас Иширков и Поморавие · Виж повече »

Ниш

Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.

Велика Морава и Ниш · Ниш и Поморавие · Виж повече »

Нишава

Нишава (Nišava) е река в България (Софийска област – община Годеч и община Драгоман) и Сърбия (Пиротски окръг и Нишавски окръг), десен приток на река Южна Морава (Българска Морава).

Велика Морава и Нишава · Нишава и Поморавие · Виж повече »

Стефан Младенов

Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.

Велика Морава и Стефан Младенов · Поморавие и Стефан Младенов · Виж повече »

Сръбска Морава

#виж Голийска Моравица.

Велика Морава и Сръбска Морава · Поморавие и Сръбска Морава · Виж повече »

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Велика Морава и Средновековие · Поморавие и Средновековие · Виж повече »

Сава (река)

Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.

Велика Морава и Сава (река) · Поморавие и Сава (река) · Виж повече »

Тимошко

Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.

Велика Морава и Тимошко · Поморавие и Тимошко · Виж повече »

Тимок

Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (Timok, понякога Велики Тимок; Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е гранична с България (Видинска област – община Брегово).

Велика Морава и Тимок · Поморавие и Тимок · Виж повече »

Шумадия

Шумадия (Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Сърбия, разположена в централната част на страната.

Велика Морава и Шумадия · Поморавие и Шумадия · Виж повече »

Шопи

Шоп от Трънско „Притеснени, но щастливи – току-що сгодени младоженци“, сп. „Нейшънъл Джиографик“ 1915 Елинпелинско Шоплукът в България, Сърбия и Северна Македония Шоплукът в България Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Североизточна Северна Македония с българско, сръбско или македонско национално самосъзнание.

Велика Морава и Шопи · Поморавие и Шопи · Виж повече »

Южна Морава

Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Южна Морава или Българска Морава (Južna Morava) е река в Северна Македония, Косово и Сърбия, дясна съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).

Велика Морава и Южна Морава · Поморавие и Южна Морава · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Велика Морава и Македония (област) · Македония (област) и Поморавие · Виж повече »

Метохия

Метохия (Метохија; Rrafshi i Dukagjinit) е историко-географска област на Балканския полуостров, обхващаща приблизително югозападната третина на Косово.

Велика Морава и Метохия · Метохия и Поморавие · Виж повече »

Западна Морава

Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Западна Морава или Сръбска Морава (Zapadna Morava) е река в Сърбия, лява съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).

Велика Морава и Западна Морава · Западна Морава и Поморавие · Виж повече »

Българска Морава

#виж Южна Морава.

Българска Морава и Велика Морава · Българска Морава и Поморавие · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Велика Морава · България и Поморавие · Виж повече »

Браничево

Браничево е средновековен български град.

Браничево и Велика Морава · Браничево и Поморавие · Виж повече »

БАН

#виж Българска академия на науките.

БАН и Велика Морава · БАН и Поморавие · Виж повече »

Беньо Цонев

Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Беньо Цонев и Велика Морава · Беньо Цонев и Поморавие · Виж повече »

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

Велика Морава и Втора българска държава · Втора българска държава и Поморавие · Виж повече »

Вардар

Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.

Вардар и Велика Морава · Вардар и Поморавие · Виж повече »

Войводина

Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.

Велика Морава и Войводина · Войводина и Поморавие · Виж повече »

Гаврил Занетов

Гаврил Танасов Занетов е български юрист, историк, публицист, литературен критик и член-кореспондент на БАН от гагаузки произход.

Велика Морава и Гаврил Занетов · Гаврил Занетов и Поморавие · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Велика Морава и Дунав · Дунав и Поморавие · Виж повече »

Динарски планини

Динарските планини или просто Динарите, е най-обширната планинска система на Балканския полуостров, с дължина около 650 km от Юлийските Алпи на северозапад до река Дрин на югоизток и ширина от 60 km на северозапад до 230 km на югоизток и се простира на територията на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Албания.

Велика Морава и Динарски планини · Динарски планини и Поморавие · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Велика Морава и Поморавие

Велика Морава има 231 връзки, докато Поморавие има 71. Тъй като те са по-чести 30, индекса Jaccard е 9.93% = 30 / (231 + 71).

Препратки

Тази статия показва връзката между Велика Морава и Поморавие. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: