Прилики между Велика Морава и Горна Мизия
Велика Морава и Горна Мизия има 12 общи неща (в Юнионпедия): Костолац, Първа българска държава, Пожаревац, Ниш, Римска империя, Чуприя, Македония (област), Браничево, Белград, Белградска област, Дунав, 3 век.
Костолац
ТЕЦ „Костолац“ Костолац е градче в Източна Сърбия, Браничевски окръг, разположено срещу Дунавац, край устието на река Млава, на ръкава Мали Дунав.
Велика Морава и Костолац · Горна Мизия и Костолац ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Велика Морава и Първа българска държава · Горна Мизия и Първа българска държава ·
Пожаревац
Пожаревац (Požarevac) е град в източна Сърбия, на около 60 km югоизточно от Белград.
Велика Морава и Пожаревац · Горна Мизия и Пожаревац ·
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Велика Морава и Ниш · Горна Мизия и Ниш ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Велика Морава и Римска империя · Горна Мизия и Римска империя ·
Чуприя
Чуприя (Ћуприја или Ćuprija), в българската историография познат като Кюприя, също Равно или Равна (старобългарско наименование Равън) е град в Поморавски окръг, Сърбия, разположен в историко-географската област на Поморавието.
Велика Морава и Чуприя · Горна Мизия и Чуприя ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Велика Морава и Македония (област) · Горна Мизия и Македония (област) ·
Браничево
Браничево е средновековен български град.
Браничево и Велика Морава · Браничево и Горна Мизия ·
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Белград и Велика Морава · Белград и Горна Мизия ·
Белградска област
Раковски на Калемегдан. Жърнов – скица от Феликс Каниц. Белградската област е съставна част от Първата и Втората българска държава.
Белградска област и Велика Морава · Белградска област и Горна Мизия ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Велика Морава и Дунав · Горна Мизия и Дунав ·
3 век
3 век започва на 1 януари 201 г.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Велика Морава и Горна Мизия са по-чести
- Какви са приликите между Велика Морава и Горна Мизия
Сравнение между Велика Морава и Горна Мизия
Велика Морава има 231 връзки, докато Горна Мизия има 57. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 4.17% = 12 / (231 + 57).
Препратки
Тази статия показва връзката между Велика Морава и Горна Мизия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: