Велика България (политическа концепция) и Тракия

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Велика България (политическа концепция) и Тракия

Велика България (политическа концепция) vs. Тракия

Карта на Българската екзархия (1870 – 1913). Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано 250п Националния военноисторически музей в София, възстановена в 2017 г. на оригиналното си място в градинката пред НДК Българското землище 1912 г. „Карта на Новата България с естествените граници“ от 1913 година. Български говори и диалекти Карта на Велика България от войнишки паметник в центъра на Кюстендил. Велика България или Целокупна България е политическа концепция, която предвижда образуването на българска държава на териториите на историко-географските области Мизия, Тракия и Македония, където през XIX век преобладаващото население е било българско. Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Първа световна война

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.

Велика България (политическа концепция) и Първа световна война · Първа световна война и Тракия · Виж повече »

Тесалия

Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.

Велика България (политическа концепция) и Тесалия · Тесалия и Тракия · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Велика България (политическа концепция) и Мизия · Мизия и Тракия · Виж повече »

Западна Тракия

Беломорска Тракия – сателитна снимка. В жълто са държавните граници Западна Тракия или Беломорие, Беломорска Тракия (Θράκη, Траки или Δυτική Θράκη, Дитики Траки или Ελληνική Θράκη, Елиники Траки, Batı Trakya, Батъ Тракя или Yunanistan Trakyası, Юнанистан Тракясъ) е историко-географска област понастоящем в Гърция, разположена между реките Места и Марица, в североизточната част на страната.

Велика България (политическа концепция) и Западна Тракия · Западна Тракия и Тракия · Виж повече »

Втора световна война

Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г.

Велика България (политическа концепция) и Втора световна война · Втора световна война и Тракия · Виж повече »

Егейско море

#пренасочване Бяло море.

Велика България (политическа концепция) и Егейско море · Егейско море и Тракия · Виж повече »