Прилики между Веленци и Трявна
Веленци и Трявна има 18 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Асеневци, Никифор I, Стара планина, Стара Загора, Тракия, Тревненски проход, Теодор-Петър, Мизия, Исаак II, Иван Асен I, Бяло море, Бангейци, Битка в Тревненския проход, Боженци, Въстание на Асен и Петър, Васил Левски, Гостилица.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Веленци и Константинопол · Константинопол и Трявна ·
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Асеневци и Веленци · Асеневци и Трявна ·
Никифор I
#пренасочване Никифор I Геник.
Веленци и Никифор I · Никифор I и Трявна ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Веленци и Стара планина · Стара планина и Трявна ·
Стара Загора
Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България.
Веленци и Стара Загора · Стара Загора и Трявна ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Веленци и Тракия · Тракия и Трявна ·
Тревненски проход
Тревненският проход е планински проход (седловина) в централната част на Тревненска планина (част от Средна Стара планина, в Община Трявна, област Габрово и Община Мъглиж, област Стара Загора. Проходът е с дължина 37,7 km и е един от най-дългите старопланински проходи. Надморската височина на седловината – 962 m. Свързва източната част на Казанлъшката котловина при село Дъбово на юг с долината на Дряновска река (от басейна на Янтра) при град Плачковци на север. Проходът започва на 335 m н.в., на около 1 km североизточно от гара Дъбово и се насочва на север, нагоре по долината на Ветренска река (Попска река, ляв приток на Тунджа). Минава последователно през селата Яворовец и Радунци и в северната част на село Борущица твърдата настилка (асфалт) свършва. От там, на протежение от 6,5 km до гара Кръстец (Област Габрово) по пътя могат да преминават само автомобили с висока проходимост. След гара Кръстец проходът продължава отново с асфалтова настилка и след 2,3 km достига седловината при 962 m н.в. От там започва спускане по северния склон на Тревненска планина и след 8,3 km в южната част на град Плачковци, на 525 m н.в. проходът завършва. През прохода на протежение от 38,3 km преминава участък от третокласния Републикански път III-609 (от km 0 до km 138,3) село Дъбово – Трявна – Дряново – село Буря. Поради неизградения участък от 6,5 km между село Борущица и гара Кръстец, тясната и силно разбита асфалтова настилка проходът е малко използван. На седловината, на юг се отделя път, който по долината на Мъглижка река минава през село Селце и слиза в Казанлъшката котловина при град Мъглиж. През прохода, успоредно на пътя с множество тунели и „осморки“ преминава и участък (гара Плачковци – гара Дъбово) от жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
Веленци и Тревненски проход · Тревненски проход и Трявна ·
Теодор-Петър
Пѐтър II или Пѐтър IV, също и Калопетър, роден Теодо̀р, е цар на България от 1185 до 1197 г.
Веленци и Теодор-Петър · Теодор-Петър и Трявна ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Веленци и Мизия · Мизия и Трявна ·
Исаак II
#пренасочване Исак II Ангел.
Веленци и Исаак II · Исаак II и Трявна ·
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
Веленци и Иван Асен I · Иван Асен I и Трявна ·
Бяло море
Бяло море или Егейско море (или Егѣйско море; Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг.
Бяло море и Веленци · Бяло море и Трявна ·
Бангейци
Бангейци е село в Северна България, в община Трявна, област Габрово.
Бангейци и Веленци · Бангейци и Трявна ·
Битка в Тревненския проход
Битката при Тревненския проход се провежда през пролетта на 1190 г.
Битка в Тревненския проход и Веленци · Битка в Тревненския проход и Трявна ·
Боженци
#виж Боженците.
Боженци и Веленци · Боженци и Трявна ·
Въстание на Асен и Петър
Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи.
Веленци и Въстание на Асен и Петър · Въстание на Асен и Петър и Трявна ·
Васил Левски
Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български революционер и национален герой.
Васил Левски и Веленци · Васил Левски и Трявна ·
Гостилица
Гостилица е село в Северна България.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Веленци и Трявна са по-чести
- Какви са приликите между Веленци и Трявна
Сравнение между Веленци и Трявна
Веленци има 31 връзки, докато Трявна има 180. Тъй като те са по-чести 18, индекса Jaccard е 8.53% = 18 / (31 + 180).
Препратки
Тази статия показва връзката между Веленци и Трявна. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: