Веданта и Самкхя

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Веданта и Самкхя

Веданта vs. Самкхя

Веданта (на санскрит: वेदान्त; от веда, „знание“ и анта, „край“, „кулминацията на знанието“; „краят на Ведите“), също Утара миманса, е древна индийска духовна традиция, произлизаща от Упанишадите, философските книги в края на Ведите, която се занимава със себереализацията, посредством която осъзнава крайната природата на реалността (Брахман). Самкхя или Санкя (/ˈ s ɑː ŋ k j ə /; санскрит सांख्य), IAST) е дуалистична школа в индийската философия. Тя разглежда реалността и човешкия опит като съставени от два независими принципа, пуруша („ съзнание “ или дух); и пракрити (природата, включително човешкия ум и емоции). Пуруша е съзнанието-свидетел. То е абсолютно, независимо, свободно, отвъд възприятията, отвъд всяко преживяване чрез ума или сетивата и не може да се опише с думи. Непроявената пракрити е материята или природата. Тя е неактивна, несъзнателна и е съотношението на трите гуни (качества или вродени наклонности), а именно сатва, раджас и тамас. Когато пракрити влезе в контакт с Пуруша, този баланс се нарушава и Пракрити се проявява, развивайки двадесет и три татви, а именно интелект (буддхи, махат), его (ахамкара), ум (манас); петте сетивни способности; петте способности за действие; и петте „фини елемента“ или „модули на сетивно съдържание“ (танматри), от които се появяват петте „видими елемента“ или „форми на обекти на възприемане“ (земя, вода, огън, въздухи пространство), от своя страна пораждайки проявата на сетивните възприятия и познавателната способност. Джива („живо същество“) е състоянието, в което пуруша е обвързано с пракрити. Човешкото преживяване е взаимодействие на двете, като Пуруша осъзнава разнообразните комбинации от познавателни дейности. Encyclopædia Britannica (2014) Краят на свързаността на пуруша с пракрити се нарича освобождение или кайваля (изолация). Епистемологията на Самкхя приема три от шест прамани („доказателства“) като единствените надеждни средства за придобиване на знания, както и йога. Това са пратякша („ възприятие “), анумана („ подразбиране “) и сабда (аптавакана, което означава „слово/свидетелство от надеждни източници“). Eliott Deutsche (2000), in Philosophy of Religion: Indian Philosophy Vol 4 (Editor: Roy Perrett), Routledge,, pages 245 – 248; John A. Grimes, A Concise Dictionary of Indian Philosophy: Sanskrit Terms Defined in English, State University of New York Press,, page 238 Понякога описвана като една от рационалистичните школи на индийската философия, тя разчита изключително на логика. Докато спекулации, подобни на самкхя, могат да бъдат намерени в Риг Веда и някои от по-старите Упанишади, някои западни учени предполагат, че Самкхя може да има неведически произход и да се е развила в аскетични среди. Идеите определяни като протосамкхя се развиват от 8-ми/7-ми век. пр. н. е. нататък, както е видно в средните Упанишади, Будачарита, Бхагавад Гита и Мокшадхарма – раздел на Махабхарата. Свързана е с ранните аскетични традиции и медитация, духовни практики и религиозна космология и методи на разсъждение, които водят до освобождаващо знание (видя, гнана, вивека), което завършва цикъла на дуккха (страдание) и прераждане. позволявайки „голямо разнообразие от философски формулировки“. Пред- карика систематична Самкхя е съществувала около началото на първото хилядолетие от н.е. Определящият метод на Samkhya е установен със Samkhyakarika (4-ти в.

Упанишади

''Ригведа'', един от трактатите Упанишадите са около 150 на брой индуистки философски трактата, 11 от които се считат за основни, създадени в поезия и в проза за периода между около 600 г.

Веданта и Упанишади · Самкхя и Упанишади · Виж повече »

Веди

Ведите (множествено число от Веда; वेद – знание, от същия индоевропейски корен, от който произлиза славянското ведение, неведение) са четири индуистки текста – Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атхарва Веда, смятани за основните писмени паметници на индуизма.

Веданта и Веди · Веди и Самкхя · Виж повече »