Прилики между Ватикан и Климент VII
Ватикан и Климент VII има 11 общи неща (в Юнионпедия): Павел III, Папска държава, Рим, Свети Петър (Рим), Сикстинска капела, Тибър, Медичи, Италия, Ватиканска библиотека, Лъв X, Лацио.
Павел III
Папа Павел III (Александър Фарнезе) е папа от 1534 до 1549 г.
Ватикан и Павел III · Климент VII и Павел III ·
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Ватикан и Папска държава · Климент VII и Папска държава ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Ватикан и Рим · Климент VII и Рим ·
Свети Петър (Рим)
Базиликата „Свети Петър“ (Basilica Sancti Petri; Basilica di San Pietro) е католическа църква във Ватикана в град Рим.
Ватикан и Свети Петър (Рим) · Климент VII и Свети Петър (Рим) ·
Сикстинска капела
Сикстинската капела (Sacellum Sixtinum; Cappella Sistina) е музей и бивш параклис в Апостолическия дворец – официалната резиденция на римокатолическия папа във Ватикана.
Ватикан и Сикстинска капела · Климент VII и Сикстинска капела ·
Тибър
Тибър (Tevere) е река в Средна Италия (региони Тоскана, Умбрия и Лацио), вливаща се в Тиренско море.
Ватикан и Тибър · Климент VII и Тибър ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Ватикан и Медичи · Климент VII и Медичи ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Ватикан и Италия · Италия и Климент VII ·
Ватиканска библиотека
Ватиканската апостолическа библиотека (Biblioteca Apostolica Vaticana) е сред най-старите библиотеки в света.
Ватикан и Ватиканска библиотека · Ватиканска библиотека и Климент VII ·
Лъв X
Лъв X (Leo PP.), роден като Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи (Giovanni di Lorenzo de' Medici; * 9 март 1513, Флоренция; † 1 декември 1521, Рим), е глава на Католическата църква и владетел на Папската държава от 9 март 1513 г.
Ватикан и Лъв X · Климент VII и Лъв X ·
Лацио
Лацио (Lazio, в исторически план се използва и латинската форма на името Лациум, Latium) е административен регион в Централна Италия, граничещ с Тоскана, Умбрия, Абруцо, Молизе, Кампания и Тиренско море.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Ватикан и Климент VII са по-чести
- Какви са приликите между Ватикан и Климент VII
Сравнение между Ватикан и Климент VII
Ватикан има 89 връзки, докато Климент VII има 152. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 4.56% = 11 / (89 + 152).
Препратки
Тази статия показва връзката между Ватикан и Климент VII. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: