По-бързо от браузъра!Прилики между Василий II Българоубиец и Йоан I Цимиски
Василий II Българоубиец и Йоан I Цимиски има 27 общи неща (в Юнионпедия): Киликия, Киевска Рус, Константин VIII, Константинопол, Първа българска държава, Алепо, Анастасо-Теофано, Нашествие на Светослав I в България, Никифор II Фока, Рашка, Стара планина, Сирия, Тема (Византия), Фатимиди, Хамданиди, Македонската династия, Мала Азия, Месопотамия, Месопотамия (римска провинция), Борис II, Василий Лакапин, Варда Склир, Варда Фока Млади, Византия, Велики Преслав, Египет, Йосиф Вринга.
Киликия
Киликия (Kilikya; Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.
Василий II Българоубиец и Киликия · Йоан I Цимиски и Киликия ·
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Василий II Българоубиец и Киевска Рус · Йоан I Цимиски и Киевска Рус ·
Константин VIII
Константин VIII (Κωνσταντίνος Η΄; * 960; † 15 ноември 1028) е византийски император (1025 – 1028).
Василий II Българоубиец и Константин VIII · Йоан I Цимиски и Константин VIII ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Василий II Българоубиец и Константинопол · Йоан I Цимиски и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Василий II Българоубиец и Първа българска държава · Йоан I Цимиски и Първа българска държава ·
Алепо
#виж Халеб.
Алепо и Василий II Българоубиец · Алепо и Йоан I Цимиски ·
Анастасо-Теофано
Теофанό (Θεοφανώ), по рождение Анастасό (Αναστασώ), е византийска императрица, съпруга на първо на император Роман II от Македонската династия, а след убийството му – на заменилия го на престола Никифор II Фока.
Анастасо-Теофано и Василий II Българоубиец · Анастасо-Теофано и Йоан I Цимиски ·
Нашествие на Светослав I в България
Нашествието на княз Светослав I са две военни експедиции на Киевска Рус в Дунавска България през 968 – 969 г., прераснали в руско-византийска война.
Василий II Българоубиец и Нашествие на Светослав I в България · Йоан I Цимиски и Нашествие на Светослав I в България ·
Никифор II Фока
Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.
Василий II Българоубиец и Никифор II Фока · Йоан I Цимиски и Никифор II Фока ·
Рашка
Рашка (Рашка) е историческа област в западната част на Балканския полуостров.
Василий II Българоубиец и Рашка · Йоан I Цимиски и Рашка ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Василий II Българоубиец и Стара планина · Йоан I Цимиски и Стара планина ·
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
Василий II Българоубиец и Сирия · Йоан I Цимиски и Сирия ·
Тема (Византия)
Първите теми след смъртта на Ираклий и загубата на Светите земи с Божи гроб – 650 г. Византийските теми през 950 г. Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия Темата (буквално „това, което е положено в основата“) е основна военно-административна област на Източната Римска империя.
Василий II Българоубиец и Тема (Византия) · Йоан I Цимиски и Тема (Византия) ·
Фатимиди
Фатимидите са арабска шиитска династия, основала Фатимидския халифат, съществувал от началото на X до края на XII век.
Василий II Българоубиец и Фатимиди · Йоан I Цимиски и Фатимиди ·
Хамданиди
Хамданидските емирати в Мосул и Алепо и съседите им – Буиди, Фатимиди и Византия Хамданидите(Ḥamdānyūn) са арабска шиитска династия, управлявала Джазира (Северна Месопотамия, днес част от Турция, Сирия и Ирак) от края на IX век до 991 г.
Василий II Българоубиец и Хамданиди · Йоан I Цимиски и Хамданиди ·
Македонската династия
#виж Македонска династия.
Василий II Българоубиец и Македонската династия · Йоан I Цимиски и Македонската династия ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Василий II Българоубиец и Мала Азия · Йоан I Цимиски и Мала Азия ·
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Василий II Българоубиец и Месопотамия · Йоан I Цимиски и Месопотамия ·
Месопотамия (римска провинция)
Византийска Месопотамия в 400 г. Месопотамия (Mesopotamia) е наименованието на две провинции на Римската империя, съществували по различно време и с различен географски обхват.
Василий II Българоубиец и Месопотамия (римска провинция) · Йоан I Цимиски и Месопотамия (римска провинция) ·
Борис II
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Борис II и Василий II Българоубиец · Борис II и Йоан I Цимиски ·
Василий Лакапин
Василий Лакапин (Βασίλειος Λακαπήνος) е висш византийски сановник при управлението на четирима императори в средата и втората половина на X век.
Василий II Българоубиец и Василий Лакапин · Василий Лакапин и Йоан I Цимиски ·
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Варда Склир и Василий II Българоубиец · Варда Склир и Йоан I Цимиски ·
Варда Фока Млади
Битката между Варда Фока и Варда Склир според Мадридския препис на Скилица Варда Фока Млади (Bardas Phokas) е византийски военачалник, спечелил ред успехи срещу арабите в Армения и Сирия, но най-известен с неуспешните си опити да завладее престола през 970 (срещу император Йоан I Цимисхий) и през 987 – 989 г.
Варда Фока Млади и Василий II Българоубиец · Варда Фока Млади и Йоан I Цимиски ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Василий II Българоубиец и Византия · Византия и Йоан I Цимиски ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Василий II Българоубиец и Велики Преслав · Велики Преслав и Йоан I Цимиски ·
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Василий II Българоубиец и Египет · Египет и Йоан I Цимиски ·
Йосиф Вринга
Евнухът Йосиф Вринга (Ὶωσῆφ Βρίγγας) е патриций и началник на флота през самостоятелното управление на византийския император Константин VII Багренородни (945-959 г.) и най-висшият служител на наследника му Роман II (959-963 г.). Вринга е привърженик на силната императорска власт и противник на военната аристокрация, но печели силни врагове и в средите на цивилната администрация и църквата.
Василий II Българоубиец и Йосиф Вринга · Йоан I Цимиски и Йосиф Вринга ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Василий II Българоубиец и Йоан I Цимиски са по-чести
- Какви са приликите между Василий II Българоубиец и Йоан I Цимиски
Сравнение между Василий II Българоубиец и Йоан I Цимиски
Василий II Българоубиец има 151 връзки, докато Йоан I Цимиски има 98. Тъй като те са по-чести 27, индекса Jaccard е 10.84% = 27 / (151 + 98).
Препратки
Тази статия показва връзката между Василий II Българоубиец и Йоан I Цимиски. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
