Прилики между Василий II Българоубиец и Евстатий Малеин
Василий II Българоубиец и Евстатий Малеин има 14 общи неща (в Юнионпедия): Киликия, Киевска Рус, Константин VIII, Константинопол, Първа българска държава, Анна Порфирогенита, Никифор II Фока, Сирия, Тема (Византия), Битка при Траянови врата, Василий Лакапин, Варда Склир, Варда Фока Млади, Владимир I.
Киликия
Киликия (Kilikya; Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.
Василий II Българоубиец и Киликия · Евстатий Малеин и Киликия ·
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Василий II Българоубиец и Киевска Рус · Евстатий Малеин и Киевска Рус ·
Константин VIII
Константин VIII (Κωνσταντίνος Η΄; * 960; † 15 ноември 1028) е византийски император (1025 – 1028).
Василий II Българоубиец и Константин VIII · Евстатий Малеин и Константин VIII ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Василий II Българоубиец и Константинопол · Евстатий Малеин и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Василий II Българоубиец и Първа българска държава · Евстатий Малеин и Първа българска държава ·
Анна Порфирогенита
Анна (Άννα; 13 март 963 – 1011/1012) е византийска принцеса и киевска княгиня, съпруга на киевския княз Владимир I.
Анна Порфирогенита и Василий II Българоубиец · Анна Порфирогенита и Евстатий Малеин ·
Никифор II Фока
Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.
Василий II Българоубиец и Никифор II Фока · Евстатий Малеин и Никифор II Фока ·
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
Василий II Българоубиец и Сирия · Евстатий Малеин и Сирия ·
Тема (Византия)
Първите теми след смъртта на Ираклий и загубата на Светите земи с Божи гроб – 650 г. Византийските теми през 950 г. Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия Темата (буквално „това, което е положено в основата“) е основна военно-административна област на Източната Римска империя.
Василий II Българоубиец и Тема (Византия) · Евстатий Малеин и Тема (Византия) ·
Битка при Траянови врата
Битката при Траянови врата (Μάχη στις Πύλες τουΤραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́)) от 17 август 986 г.
Битка при Траянови врата и Василий II Българоубиец · Битка при Траянови врата и Евстатий Малеин ·
Василий Лакапин
Василий Лакапин (Βασίλειος Λακαπήνος) е висш византийски сановник при управлението на четирима императори в средата и втората половина на X век.
Василий II Българоубиец и Василий Лакапин · Василий Лакапин и Евстатий Малеин ·
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Варда Склир и Василий II Българоубиец · Варда Склир и Евстатий Малеин ·
Варда Фока Млади
Битката между Варда Фока и Варда Склир според Мадридския препис на Скилица Варда Фока Млади (Bardas Phokas) е византийски военачалник, спечелил ред успехи срещу арабите в Армения и Сирия, но най-известен с неуспешните си опити да завладее престола през 970 (срещу император Йоан I Цимисхий) и през 987 – 989 г.
Варда Фока Млади и Василий II Българоубиец · Варда Фока Млади и Евстатий Малеин ·
Владимир I
Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 и православен светец, син на княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. Той е известен с покръстването на Киевска Рус през 988.
Василий II Българоубиец и Владимир I · Владимир I и Евстатий Малеин ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Василий II Българоубиец и Евстатий Малеин са по-чести
- Какви са приликите между Василий II Българоубиец и Евстатий Малеин
Сравнение между Василий II Българоубиец и Евстатий Малеин
Василий II Българоубиец има 151 връзки, докато Евстатий Малеин има 28. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 7.82% = 14 / (151 + 28).
Препратки
Тази статия показва връзката между Василий II Българоубиец и Евстатий Малеин. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: