Прилики между Варна и Втора българска държава
Варна и Втора българска държава има 16 общи неща (в Юнионпедия): Калоян, Пловдив, Османска империя, Старобългарски език, София, Северна България, Унгария, Черно море, Мизия, Иван Асен I, Иван Александър, България, Балик, Византия, Дунав, Добротица.
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Варна и Калоян · Втора българска държава и Калоян ·
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Варна и Пловдив · Втора българска държава и Пловдив ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Варна и Османска империя · Втора българска държава и Османска империя ·
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Варна и Старобългарски език · Втора българска държава и Старобългарски език ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Варна и София · Втора българска държава и София ·
Северна България
Северна България Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.
Варна и Северна България · Втора българска държава и Северна България ·
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Варна и Унгария · Втора българска държава и Унгария ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Варна и Черно море · Втора българска държава и Черно море ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Варна и Мизия · Втора българска държава и Мизия ·
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
Варна и Иван Асен I · Втора българска държава и Иван Асен I ·
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
Варна и Иван Александър · Втора българска държава и Иван Александър ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Варна · България и Втора българска държава ·
Балик
Архонт Балик (Balik; Μπαλίκας; † 1347) е средновековен болярин (fl ок. 1320/1325 – 1347), основател на т.нар.
Балик и Варна · Балик и Втора българска държава ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Варна и Византия · Византия и Втора българска държава ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Варна и Дунав · Втора българска държава и Дунав ·
Добротица
Добро̀тица е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Варна и Втора българска държава са по-чести
- Какви са приликите между Варна и Втора българска държава
Сравнение между Варна и Втора българска държава
Варна има 362 връзки, докато Втора българска държава има 134. Тъй като те са по-чести 16, индекса Jaccard е 3.23% = 16 / (362 + 134).
Препратки
Тази статия показва връзката между Варна и Втора българска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: