Валент (Римска империя) и Готска война (376-382)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Валент (Римска империя) и Готска война (376-382)

Валент (Римска империя) vs. Готска война (376-382)

Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година. Готската война (376 – 382) е конфликт на избягалите от хуните на река Дунав готи, (гревтунги и тервинги) срещу късната Римска империя с императорите Валент и след неговата смърт Теодосий I през 376 – 382 г.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Валент (Римска империя) и Константинопол · Готска война (376-382) и Константинопол · Виж повече »

Римска империя

Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.

Валент (Римска империя) и Римска империя · Готска война (376-382) и Римска империя · Виж повече »

Теодосий I

Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.

Валент (Римска империя) и Теодосий I · Готска война (376-382) и Теодосий I · Виж повече »

Фритигерн

Фритигерн (Fritigern, Fritigernus, Frithugarnis; * първата половина на 4 век, † ок. 382) е тервингски (вестготски) съдия и военачалник.

Валент (Римска империя) и Фритигерн · Готска война (376-382) и Фритигерн · Виж повече »

Марцианопол

Марцианопол или Маркианопол (Μαρκιανούπολις; Marcianopolis) е древноримски град, разположен при днешния град Девня, България.

Валент (Римска империя) и Марцианопол · Готска война (376-382) и Марцианопол · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Валент (Римска империя) и Мизия · Готска война (376-382) и Мизия · Виж повече »

Битка при Адрианопол (378)

Битката при Адрианопол на 9 август 378 г.

Битка при Адрианопол (378) и Валент (Римска империя) · Битка при Адрианопол (378) и Готска война (376-382) · Виж повече »

Грациан

Флавий Грациан (Flavius Gratianus) е римски император, управлявал като император на Западната римска империя в периода 375 – 383 г.

Валент (Римска империя) и Грациан · Готска война (376-382) и Грациан · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Валент (Римска империя) и Дунав · Готска война (376-382) и Дунав · Виж повече »

9 август

9 август е 221-вият ден в годината според григорианския календар (222-ри през високосна година).

9 август и Валент (Римска империя) · 9 август и Готска война (376-382) · Виж повече »