Прилики между Български език и Старобългарска азбука
Български език и Старобългарска азбука има 32 общи неща (в Юнионпедия): IX век, К, П, Първа българска държава, О, А, Н, Р, С, Т, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я, Ят, М, И, Ж, З, Б, В, Втора българска държава, Г, Глаголица, ..., Д, Л. Разширете индекс (2 Повече ▼) »
IX век
#виж 9 век.
IX век и Български език · IX век и Старобългарска азбука ·
К
К, к e буква от кирилицата.
Български език и К · К и Старобългарска азбука ·
П
П, п е буква от кирилицата.
Български език и П · П и Старобългарска азбука ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Български език и Първа българска държава · Първа българска държава и Старобългарска азбука ·
О
О, о е буква от кирилицата (15-а в българската, 16-а в руската и беларуската, 18-а в сръбската, 19-а в македонската и украинската).
Български език и О · О и Старобългарска азбука ·
А
А, а e първата буква от българската и всички кирилски азбуки.
А и Български език · А и Старобългарска азбука ·
Н
Н, н е буква от кирилицата.
Български език и Н · Н и Старобългарска азбука ·
Р
Р, р e буква от кирилицата.
Български език и Р · Р и Старобългарска азбука ·
С
С, с е буква от кирилицата, осемнадесетата буква от българската азбука.
Български език и С · С и Старобългарска азбука ·
Т
Т, т е буква от кирилицата (19-а в българската, 20-а в руската и беларуската азбука, 22-рата в сръбската и 23-та в украинската азбука).
Български език и Т · Старобългарска азбука и Т ·
Ф
Ф, ф e буква от кирилицата.
Български език и Ф · Старобългарска азбука и Ф ·
Х
Х, хe буква от кирилицата.
Български език и Х · Старобългарска азбука и Х ·
Ц
Ц, ц e буква от кирилицата.
Български език и Ц · Старобългарска азбука и Ц ·
Ч
Ч, ч е буква от кирилицата и обозначава беззвучната задвенечна преградно-проходна съгласна.
Български език и Ч · Старобългарска азбука и Ч ·
Ш
Ш, ш e буква от кирилицата.
Български език и Ш · Старобългарска азбука и Ш ·
Щ
Щ, щ е буква от кирилицата, представяща съчетанието от звукове в българския език, или в руския и в украинския.
Български език и Щ · Старобългарска азбука и Щ ·
Ъ
Ъ, ъ или ер голям е буква от кирилицата, 27-а в българската азбука.
Български език и Ъ · Старобългарска азбука и Ъ ·
Ь
Буквата ь, наричана ер малък, е двадесет и осмата буква от българската азбука.
Български език и Ь · Старобългарска азбука и Ь ·
Ю
Ю, ю е буква в много от славянските кирилски азбуки (29-а в българската, 31-ва в беларуската, 32-ра в руската и украинската азбука) и в зависимост от положението ѝ обозначава звука или.
Български език и Ю · Старобългарска азбука и Ю ·
Я
Я, я е буква от кирилицата.
Български език и Я · Старобългарска азбука и Я ·
Ят
Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и ять; jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата, както и на звука, който те предават.
Български език и Ят · Старобългарска азбука и Ят ·
М
М, м е буква от всички кирилски азбуки, обикновено обозначаваща звучна двубърнена носова съгласна.
Български език и М · М и Старобългарска азбука ·
И
И, и e буква от кирилицата.
Български език и И · И и Старобългарска азбука ·
Ж
Ж, ж e буква от кирилицата.
Български език и Ж · Ж и Старобългарска азбука ·
З
З, з e буква от кирилицата.
Български език и З · З и Старобългарска азбука ·
Б
Б, б е втората буква от всички славянски езици и в голяма част от кирилицата.
Б и Български език · Б и Старобългарска азбука ·
В
В, в е третата буква в кирилицата, която представя звука /в/.
Български език и В · В и Старобългарска азбука ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
Български език и Втора българска държава · Втора българска държава и Старобългарска азбука ·
Г
Различните форми на буквата г отгоре надолуːнормален шрифт; българска кирилица; курсивна форма в руската и българската кирилица; сръбски/македонски курсив Г, г е четвъртата буква в кирилицата.
Български език и Г · Г и Старобългарска азбука ·
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
Български език и Глаголица · Глаголица и Старобългарска азбука ·
Д
Д, д е петата буква в почти всички славянски кирилски азбуки (само в украинската азбука е шеста).
Български език и Д · Д и Старобългарска азбука ·
Л
Л, л e буква от кирилицата.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Български език и Старобългарска азбука са по-чести
- Какви са приликите между Български език и Старобългарска азбука
Сравнение между Български език и Старобългарска азбука
Български език има 115 връзки, докато Старобългарска азбука има 105. Тъй като те са по-чести 32, индекса Jaccard е 14.55% = 32 / (115 + 105).
Препратки
Тази статия показва връзката между Български език и Старобългарска азбука. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: