По-бързо от браузъра!Прилики между Българска екзархия и Учредително събрание
Българска екзархия и Учредително събрание има 14 общи неща (в Юнионпедия): Пловдив, Османска империя, Антим I, Натанаил Охридски, Русия, Руско-турска война (1877-1878), София, Тракия, Цариград, Македония (област), Мизия, Източна Румелия, Иларион Ловчански, Берлински договор.
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Българска екзархия и Пловдив · Пловдив и Учредително събрание ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Българска екзархия и Османска империя · Османска империя и Учредително събрание ·
Антим I
Мавзолеят на екзархАнтим I във Видин Паметник на екзархАнтим I в София Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзархна самостоятелната Българска екзархия.
Антим I и Българска екзархия · Антим I и Учредително събрание ·
Натанаил Охридски
Натанаил е висш български духовник, виден деец на Българското възраждане в Македония през XIX век, охридски (1872 – 1880) и пловдивски митрополит (1891 – 1906) на Българската екзархия, писател, обществен деец и революционер, организатор на Кресненско-Разложкото въстание и Охридското съзаклятие.
Българска екзархия и Натанаил Охридски · Натанаил Охридски и Учредително събрание ·
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Българска екзархия и Русия · Русия и Учредително събрание ·
Руско-турска война (1877-1878)
#пренасочване Руско-турска война (1877 – 1878).
Българска екзархия и Руско-турска война (1877-1878) · Руско-турска война (1877-1878) и Учредително събрание ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Българска екзархия и София · София и Учредително събрание ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Българска екзархия и Тракия · Тракия и Учредително събрание ·
Цариград
#виж Истанбул.
Българска екзархия и Цариград · Учредително събрание и Цариград ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Българска екзархия и Македония (област) · Македония (област) и Учредително събрание ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българска екзархия и Мизия · Мизия и Учредително събрание ·
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Българска екзархия и Източна Румелия · Източна Румелия и Учредително събрание ·
Иларион Ловчански
Иларион Ловчански е български духовник, участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя.
Българска екзархия и Иларион Ловчански · Иларион Ловчански и Учредително събрание ·
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Берлински договор и Българска екзархия · Берлински договор и Учредително събрание ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българска екзархия и Учредително събрание са по-чести
- Какви са приликите между Българска екзархия и Учредително събрание
Сравнение между Българска екзархия и Учредително събрание
Българска екзархия има 102 връзки, докато Учредително събрание има 124. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 6.19% = 14 / (102 + 124).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българска екзархия и Учредително събрание. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
