Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Българска екзархия и Северна Македония

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Българска екзархия и Северна Македония

Българска екзархия vs. Северна Македония

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година. Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.

Прилики между Българска екзархия и Северна Македония

Българска екзархия и Северна Македония има 13 общи неща (в Юнионпедия): Преспанско-Пелагонийска епархия, Османска империя, Охридска епархия, Струмишка епархия, Скопска епархия, Скопие, София, Цариградска патриаршия, Македония (област), Мизия, Историография в Северна Македония, Българска православна църква, България.

Преспанско-Пелагонийска епархия

Преспанско-Пелагонийската епархия (Преспанско-пелагониска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в югозападната част на Северна Македония на територията на историко-географските области Преспа и Пелагония.

Българска екзархия и Преспанско-Пелагонийска епархия · Преспанско-Пелагонийска епархия и Северна Македония · Виж повече »

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Българска екзархия и Османска империя · Османска империя и Северна Македония · Виж повече »

Охридска епархия

#виж Дебърско-Кичевска епархия.

Българска екзархия и Охридска епархия · Охридска епархия и Северна Македония · Виж повече »

Струмишка епархия

Беровският манастир „Успение Богородично“ Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1901 г. Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1903 г. Печат на българския митрополит Герасим Струмишки Печат на българската митрополия и подпис на секретаря Аристотел Дудулов Печат на гръцката митрополия Струмишката епархия (Струмичка епархија) е една от епархиите на Македонската правослвна църква обхваща югоизточна Северна Македония, като в нея влизат районите на градовете Струмица, Дойран, Берово и Пехчево.

Българска екзархия и Струмишка епархия · Северна Македония и Струмишка епархия · Виж повече »

Скопска епархия

Скопската епархия (Скопска епархија) е православна епархия в северната част на Северна Македония, част от Македонска православна църква, възглавявана от охридския и македонски архиепископ Стефан.

Българска екзархия и Скопска епархия · Северна Македония и Скопска епархия · Виж повече »

Скопие

Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.

Българска екзархия и Скопие · Северна Македония и Скопие · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Българска екзархия и София · Северна Македония и София · Виж повече »

Цариградска патриаршия

#пренасочване Вселенска патриаршия.

Българска екзархия и Цариградска патриаршия · Северна Македония и Цариградска патриаршия · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Българска екзархия и Македония (област) · Македония (област) и Северна Македония · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Българска екзархия и Мизия · Мизия и Северна Македония · Виж повече »

Историография в Северна Македония

Историографията в Северна Македония или разговорно северномакедонска историография, е съвкупността от научните методи, източниците, хипотезите и интерпретациите, използвани от учените в Северна Македония за изучаването на историята на областта Македония.

Българска екзархия и Историография в Северна Македония · Историография в Северна Македония и Северна Македония · Виж повече »

Българска православна църква

#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.

Българска екзархия и Българска православна църква · Българска православна църква и Северна Македония · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Българска екзархия · България и Северна Македония · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Българска екзархия и Северна Македония

Българска екзархия има 102 връзки, докато Северна Македония има 284. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 3.37% = 13 / (102 + 284).

Препратки

Тази статия показва връзката между Българска екзархия и Северна Македония. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: