Прилики между Българска екзархия и Паисий Хилендарски
Българска екзархия и Паисий Хилендарски има 11 общи неща (в Юнионпедия): Османска империя, Асеновград, Самоков, Самоковска епархия, Свети синод, Тракия, Македония (област), Мизия, Българска православна църква, България, Балканска война.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Българска екзархия и Османска империя · Османска империя и Паисий Хилендарски ·
Асеновград
Асѐновград е град в Южна България.
Асеновград и Българска екзархия · Асеновград и Паисий Хилендарски ·
Самоков
Са̀моков е град в Югозападна България.
Българска екзархия и Самоков · Паисий Хилендарски и Самоков ·
Самоковска епархия
Печка патриаршия (XVI-XVII в.) Требник от XVII век на дяк Негро от Самоковска епархия Писмо от жителите на Дупница от 1863 г., с което се оплакват от гръцкия митрополит и искат на негово място да бъде назначен българинът Прокопий Мелнишки Карта на Българската екзархия (1870-1913) Подпис на Доситей Самоковски от Кондиката на Светия Синод, избирането на Евстатий за пелагонийски митрополит, 1872 г. Самоковската епархия (Самоковска епархија, Ιερά Μητρόπολη Σαμακοβίου) е историческа православна епархия, митрополия, с център град Самоков, съществувала през периода 1557 – 1878 година в Османската империя и от 1878 година и до закриването си в 1907 година в Княжество България.
Българска екзархия и Самоковска епархия · Паисий Хилендарски и Самоковска епархия ·
Свети синод
Светият синод (Σύνοδος – „събрание“, „събор“) е колективният орган за управление на всяка православна автокефална църква.
Българска екзархия и Свети синод · Паисий Хилендарски и Свети синод ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Българска екзархия и Тракия · Паисий Хилендарски и Тракия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Българска екзархия и Македония (област) · Македония (област) и Паисий Хилендарски ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българска екзархия и Мизия · Мизия и Паисий Хилендарски ·
Българска православна църква
#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.
Българска екзархия и Българска православна църква · Българска православна църква и Паисий Хилендарски ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Българска екзархия · България и Паисий Хилендарски ·
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Балканска война и Българска екзархия · Балканска война и Паисий Хилендарски ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българска екзархия и Паисий Хилендарски са по-чести
- Какви са приликите между Българска екзархия и Паисий Хилендарски
Сравнение между Българска екзархия и Паисий Хилендарски
Българска екзархия има 102 връзки, докато Паисий Хилендарски има 57. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 6.92% = 11 / (102 + 57).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българска екзархия и Паисий Хилендарски. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: