По-бързо от браузъра!Прилики между Българо-византийски войни и Въстание на комитопулите
Българо-византийски войни и Въстание на комитопулите има 27 общи неща (в Юнионпедия): Киевска Рус, Константинопол, Петър I (България), Пелопонес, Охрид, Арон (комитопул), Албания, Роман (цар), Стара планина, Самуил, Светослав I, София, Солун, Тракия, Тесалия, Македония (област), Мала Азия, Мизия, Мойсей (комитопул), България, Борис II, Василий II (Византийска империя), Воден, Велики Преслав, Дръстър, Давид (комитопул), Йоан I Цимисхий.
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Българо-византийски войни и Киевска Рус · Въстание на комитопулите и Киевска Рус ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Българо-византийски войни и Константинопол · Въстание на комитопулите и Константинопол ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Българо-византийски войни и Петър I (България) · Въстание на комитопулите и Петър I (България) ·
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Българо-византийски войни и Пелопонес · Въстание на комитопулите и Пелопонес ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Българо-византийски войни и Охрид · Въстание на комитопулите и Охрид ·
Арон (комитопул)
Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.
Арон (комитопул) и Българо-византийски войни · Арон (комитопул) и Въстание на комитопулите ·
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
Албания и Българо-византийски войни · Албания и Въстание на комитопулите ·
Роман (цар)
Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г.
Българо-византийски войни и Роман (цар) · Въстание на комитопулите и Роман (цар) ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Българо-византийски войни и Стара планина · Въстание на комитопулите и Стара планина ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Българо-византийски войни и Самуил · Въстание на комитопулите и Самуил ·
Светослав I
Светослав I Игоревич (Свѧтославъ Игоревичь) е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор I (Ингвар).
Българо-византийски войни и Светослав I · Въстание на комитопулите и Светослав I ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Българо-византийски войни и София · Въстание на комитопулите и София ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Българо-византийски войни и Солун · Въстание на комитопулите и Солун ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Българо-византийски войни и Тракия · Въстание на комитопулите и Тракия ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Българо-византийски войни и Тесалия · Въстание на комитопулите и Тесалия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Българо-византийски войни и Македония (област) · Въстание на комитопулите и Македония (област) ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Българо-византийски войни и Мала Азия · Въстание на комитопулите и Мала Азия ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българо-византийски войни и Мизия · Въстание на комитопулите и Мизия ·
Мойсей (комитопул)
Мойсей е вторият от четиримата синове на комит Никола и Рипсимия, които след падането на столицата на Първото българско царство, Велики Преслав под византийска власт през 971 г.
Българо-византийски войни и Мойсей (комитопул) · Въстание на комитопулите и Мойсей (комитопул) ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Българо-византийски войни · България и Въстание на комитопулите ·
Борис II
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Борис II и Българо-византийски войни · Борис II и Въстание на комитопулите ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Българо-византийски войни и Василий II (Византийска империя) · Василий II (Византийска империя) и Въстание на комитопулите ·
Воден
Во̀ден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, Ѐдеса, до 1923 година Βοδενά, Водена̀, Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 km западно от Солун, главен град на дем Воден.
Българо-византийски войни и Воден · Воден и Въстание на комитопулите ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Българо-византийски войни и Велики Преслав · Велики Преслав и Въстание на комитопулите ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Българо-византийски войни и Дръстър · Въстание на комитопулите и Дръстър ·
Давид (комитопул)
Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в.
Българо-византийски войни и Давид (комитопул) · Въстание на комитопулите и Давид (комитопул) ·
Йоан I Цимисхий
#виж Йоан I Цимиски.
Българо-византийски войни и Йоан I Цимисхий · Въстание на комитопулите и Йоан I Цимисхий ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българо-византийски войни и Въстание на комитопулите са по-чести
- Какви са приликите между Българо-византийски войни и Въстание на комитопулите
Сравнение между Българо-византийски войни и Въстание на комитопулите
Българо-византийски войни има 315 връзки, докато Въстание на комитопулите има 43. Тъй като те са по-чести 27, индекса Jaccard е 7.54% = 27 / (315 + 43).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българо-византийски войни и Въстание на комитопулите. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
