Прилики между Българо-византийски войни и Варна
Българо-византийски войни и Варна има 19 общи неща (в Юнионпедия): Кардам, Калоян, Константин V Копроним, Онгъл, Аспарух, Старобългарски език, София, Унгария, Черно море, Юстиниан I, Мизия, Иван Асен I, Иван Александър, България, Видин, Византия, Дубровник, Дунав, 30 юни.
Кардам
Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г.
Българо-византийски войни и Кардам · Варна и Кардам ·
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Българо-византийски войни и Калоян · Варна и Калоян ·
Константин V Копроним
Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).
Българо-византийски войни и Константин V Копроним · Варна и Константин V Копроним ·
Онгъл
Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите прабългари след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век.
Българо-византийски войни и Онгъл · Варна и Онгъл ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Българо-византийски войни · Аспарух и Варна ·
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Българо-византийски войни и Старобългарски език · Варна и Старобългарски език ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Българо-византийски войни и София · Варна и София ·
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Българо-византийски войни и Унгария · Варна и Унгария ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Българо-византийски войни и Черно море · Варна и Черно море ·
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
Българо-византийски войни и Юстиниан I · Варна и Юстиниан I ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българо-византийски войни и Мизия · Варна и Мизия ·
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
Българо-византийски войни и Иван Асен I · Варна и Иван Асен I ·
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
Българо-византийски войни и Иван Александър · Варна и Иван Александър ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Българо-византийски войни · България и Варна ·
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Българо-византийски войни и Видин · Варна и Видин ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Българо-византийски войни и Византия · Варна и Византия ·
Дубровник
Дубрòвник (Dubrovnik; Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак.
Българо-византийски войни и Дубровник · Варна и Дубровник ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Българо-византийски войни и Дунав · Варна и Дунав ·
30 юни
30 юни е 181-вият ден в годината според григорианския календар (182-ри през високосна година).
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българо-византийски войни и Варна са по-чести
- Какви са приликите между Българо-византийски войни и Варна
Сравнение между Българо-византийски войни и Варна
Българо-византийски войни има 315 връзки, докато Варна има 362. Тъй като те са по-чести 19, индекса Jaccard е 2.81% = 19 / (315 + 362).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българо-византийски войни и Варна. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: